Има  едно култово място за сънародниците ни почитащи Хазрети Али в Родопите, поклонението пред което е равносилно на хадж. То е на българска територия. Това е тюрбето Йенихан баба на вр.Свобода, до село Давидково, Смолянско.(1) То стана популярно преди години със скандала, който избухна около възстановяването на гробницата от джамийското настоятелство в с.Давидково. Случаят е показателен за връзката на българите с ислямско вероизповедание и алевизма. Защото тюрбето на Йенихан-баба, което е класически пример на алевитската култова архитектура и традиция се почита от потомци на ислямизираните българи, които официално се афишират като ортодоксални сунити. Има ли обяснение този феномен? Кой е Йенихан баба и защо е почитан от ортодоксални мюсюлмани?

  Първите сведения дължим на ферман на султан Селим I от 1519, когато е споменат топоним Енихан. В края на XIX и нач.на  XX в.за него пишат мимоходом  Христо Поп Константинов и Стою Шишков. По подробна информация за Енихан тепе дава Васил Дечев. Той пише ,че на самия връх има „побит голям стълб от необработен камък”.(2) Подобен начин на маркиране на гробове е характерен за дервишките надгробия, не само в Родопите,но и в страната.(3)Тук както при почти всички алевитски текета има извор,който е обект на почит.

  По древна традиция тук се коли курбан. Ритуалната храна се изяжда в подножието на върха. Традицията е характерна за българите мюсюлмани. Тя обаче е в разрез с шариата, който категорично забранява почитането и молитвите на гроб да се съчетават с хранене. В същност по-всичко личи става дума за ременсценции от присъщите за алианите маета/събори/.Още  повече,че курбанът и преклонението се извършват на 6 май-Хъдърлез т.е.в ден съобразен със слънчевата, земеделска година, която използват алианите, а не с лунната, присъща за сунитите.(4)Че става дума за отглас от алевитска традиция сочи и практиката да се събират пари всяка година за подготовката на курбана. Оставянето на дарове също е алевитска реминсценция.

Основната легенда разпространена в региона е, че Йенихан баба е османски пълководец, покорил Родопите. Той загинал в битка с българите в подножието на вр.Свобода. ”Затова на този връх е погребан Йенихан баба, там е неговото теке”, казват местните потомци на ислямизирани българи (5).

Връзката с християнското минало на  българите с ислямско вероизповедание се илюстрира от легенда, според която Йенихан баба и Исус Христос били братя. Когато хвърляли тояги, тази на алевитския светец паднала на вр.Свобода, а тази на християнския месия на вр.Кръстов. Легендата е разпространена сред мюсюлманите в гр. Лъки.

Най-популярна е версията, че Йенихан е бил овчар, проповедник на алевизма,  подобно на  Отман баба и Казъл Дели Султан.(6)Нещо повече Йенихан баба се родее с Отман баба, погребан при с.Тракиец Хасковско и Саръ баба,положен при с.Момчиловци,Смолянско. Прави впечатление, че легендата ги определя като братя, макар,че по скоро става дума за побратими.(7).Йенихан баба се оказва побратим на представителят на бобаите Отман баба и на бекташите Саръ баба. Трябва да отбележим, че в Средните Родопи Отман баба, стои по-високо като посвещение и авторитет от Йенихан баба. След тях е Саръ баба. Това съответства напълно на алевитската традиция бобаите да са поставени в по-висока степен на святост от бекташите.

Според писателя Христо Красин, който е потомък на ислямизирани българи, Йенихан означава „нов кан” („нов хан”) и показва недвусмислено, че мюсюлманският светец е митичният завоевател на Родопите. Изхождайки от факта, че в редица случаи старейшините на дервишките ордени са титулувани освен като „шейх“, „шах“ и „халифе“, и като „кан/хан“ лично аз съм склонен по-скоро към тълкуването на името на светеца във връзка с неговото символично и мистично алевитско значение, не като военен пълководец и „нов“ завоевател, а като „духовен вожд“ и културен „покровител“ на Родопа. В тази посока на разсъждения водят и следните откровения на писателя Красин.(8)     

Самият той в изповед за кърджалийския в-к „Нов живот” признава, че лично е разкопал гроба на Йенихан баба за да търси злато. Той установил, че в саркофага няма кости и следи от погребение и, че гробът представлява „кенотаф“ (символичен гроб). Красин смята, че тюрбето е издигнато на старо култово място, което се почита от дълбока древност. Археологическите проучвания на вр.Свобода потвърдиха, че тук става дума за древно тракийско светилище.(9)

Посегателствата върху тюрбето на Йенихан баба са многобройни. Гробницата е разрушавана три пъти, като единият е при промяната на имената на българите с ислямско вероизповедание по време на т.нар. Възродителен процес през 70-те години на миналия век.

Поругаването на тюрбето засегна религиозните чувства на потомците на ислямизираните българи. За мнозина от тях гробницата на Йенихан баба е „българската Мека”. Поклонението на тюрбето е равносилно на хаджилък до Каабето(10) в свещения за мюсюлманите град. В  случая става дума за  позволена практика в исляма, наречена „малък хадж“ (поклонение), широко прилагана предимно от алевитите по отношение на светите за тях шиитски култови места. Като например: тюрбета и текета на шиитски имами и техните роднини, дедета, пълководци-шахиди (като тюрбето на Мехмет-хан при Косово поле), велики ислямски мислители  и богослови (като тюрбетата на хаджи-Бекташ Вели и на вожда на ислямската революция в Иран аятоллах Хомейни), мемориала на дъщерята на Пророка Мохамед Фатима Аз Захра на централните техерански гробища - наречени на нейно име „бехещ е Захра“ (пер. „раят на Захра“) и др. Не на последно място подобна роля играе и гробницата на Кемал Ататюрк, където официалната символика и ритуали засега доминират над религиозните.

Ако си беден и извършиш един или повече „малки хаджове“ годишно, като посетиш определени текета, това е равностойно и ти се признава като „голям хадж“ до Мека.

Ситуацията бе използвана от ислямски активисти. Бившият председател на забранената Организация за ислямско развитие и култура Ариф Аблулах е един от хората, които разпространяваха фундаменталистка литература сред идващите на поклонение българи с ислямско вероизповедание. На богомолците се раздаваше луксозното списание „Мюсюлманско общество”, което обяснява защо проислямистите побеждават и защо местните жени трябва да носят забрадки.

Възстановяването на гробницата показва здрава връзка на местните хора с алевизма. Според Мустафа Али Мустафа, лидер на алевитската организация „Джем Южна България”, помаци-алевити е имало не само по южните склонове на Родопите, но и в Ардинско и околностите на тюрбето на Йенихан баба. Те обаче принудително били сунитизирани. И днес някои от тях признавали, че ги тегли алевизмът, но предпочитали да се  придържат към принципа „та’кия“, който им позволява да скриват истинската си вяра във враждебна среда. Факт е, че доскоро най-разпространеното лично име сред българите с ислямско вероизповедание, населяващи селата около тюрбето Йенихан баба е било Али.

 Важен е и въпросът към коя алевитска общност гравитират местните българи-алиани.Преди поругаването гробът на Йенихан баба е бил съобразен с бекташийските традиции и представлявал пространство оградено в правоъгълник от камъни.При възстановяването обаче се въздига седемстенно теке, архитектура присъща за алианите бобаи.

Че алиани сред българите с ислямско вероизповедание в съседство в Ардинско има, сочат различни примери като случаят с бизнесмена с инициали И.Д., родом от Диамандово. Той построи голяма вила в алианското с.Биволяне, Момчилградско, споделяйки, че иска да е сред единоверци.

При визита на българи-алиани от района на гръцкото село Руса в населеното с потомци на ислямизирани българи село Баните, те споделили, че са братя не само по религия, но и по кръв.

Показателна за алевитската пропаганда в Ардинско е съхранилата се много популярна легенда за мома Жълтуша, която е убита от завоевателите и разчленена. Тя е вариант на алевитска притча за „Жълтата дева“ и по-скоро подсказва, че в района е имало процес на насилствена сунитизация (налагане на ортодоксалния ислям б.а.). Ще припомним, че такава политика се води още от времето на султан Селим І, който след като става халифа през 1516 г. решава да наложи сунизма над християни и алиани в Анадола и на Балканите.

Според данъчни регистри ползвани от османиста Махиел Кил първите мюсюлмани в населените днес с българи с ислямско вероизповедание  селища се появяват в началото на ХVІ в..(11) В Златоград мюсюлманските домакинства са 12 при наличие на 28 християнски24. През 1558 г. населеното с помаци-алевити село Шахин (днешното Ехинос в Гърция) вече е обитавано от 34 мюсюлмански домакинства.(12) Друго село, населено днес с помаци-алевити Казъл дели (при днешното Руса, Гърция) през 1651 г. е било населено от 82 християнски домакинства.(13) Селото е ключово за алианите на Балканите. Тук е най-таченото от тях теке, което се стопаниса от българи с ислямско вероизповедание от общността на мусаибите.

Прави впечатление ранното навлизане на алевитската дервишка пропаганда.

Златоград е българското средище на бекташите-българи.  Едни от важните им религиозни обители  са се намирали в Златоград. Градът е обитаван от българи християни и българи с ислямско вероизповедание. Според златоградчанина Розалин Хаджиев българите с ислямско вероизповедание в града са били алиани до преди век. След Балканската война дошъл някой си Кямил Ефенди от Ардино, който въвежда ханифитската школа на ортодоксалния сунитски ислям. Според адвокат Нено Дедьов от Златоград, местните българи мохамедани са изповядвали бекташизма, едно от направленията в местния алевизъм. Ефрем Молов пък е на мнение, че алевизмът на българите мохамедани изповядван в Средните Родопи е бил по-стар и вероятно съответствал на този на ордена бобаи.

 Председателят на алианската неправителствена организация „Джем Южна България” Мустафа Мустафа споделя, че до преди век алевизмът е бил много силен сред „помаците”. Той припомня, че и днес в съседна Гърция това е така.(14) Мустафа Мустафа споделя, че в Златоград се намират четири тюрбета на алиански светци. Според Розалин Хаджиев едно от тях се пази и до днес в двора на къщата на адвокат Нено Дедьов. Местният изследовател Ефим Ушев е публикувал снимки на тюрбетата в кварталите Бърдце (по пътя за Гърция) и Хаджи (сега Тракия). Тюрбе е имало в Бабичете махала до Бабичетската кюприя. От всички най-тачен бил шейхът погребан в двора на адвокат Дедьов. Това показали проучванията на докторантка през 1985 г.

Най-ранна ,макар и оскъдна е информацията в Годишникът на Одринския вилает от 1892-93г.На страница 477-481 е отбелязано,че в Златоград/Даръ-дере/има две джамии , две медресета и две текета . Едното теке е основано от шейх хафъз Али Ефенди от ордена Рифаия и се намира в махала Орта ислям. Другото теке е основано от шейх хаджи Ахмед ефенди и се намира в махала Хаджъ.(15)

 Розалин Хаджиев твърди, че местните българи мохамедани доброволно са приели бекташизма. Те били освободени от данъци. Въпреки, че изповядвали исляма през 1912 г. по време на Балканската война те отказали да воюват срещу събратята си християни с думите: „Срещу нашия народ няма да вървим!”. От службата им в Османската армия са останали фамилии като Онбашиеви, Чаушеви и др.

И днес, въпреки че мнозина изповядват ханифизма, старите бекташийски традиции са много силни. Масово се празнува Навруз (Ноуруз - иранската-шиитска Нова година). Тя е свързана със слънчевия календар и бележи Пролетното равноденствие - 22 март. Местните хора казват, че на този ден земята е болна и не се работи. В с.Алъмовци освен Навруз се тачат и Кърклар – 40-те алиански светци. И днес тук джамията няма минаре.

Един от най-популярните празници е Хъдърлез (6-ти май). Колят се агнета, хората се къпят в реките, валят се в росата, люлеят се на люлки. Прави се баница с четиридесет билки.

Според Розалин Хаджиев остатък от бекташизма са курбаните. Всяка махала е правила ритуална просия. С парите се колело жертвено животни. В някои от селата курбанът се е приготвял от мъжете. В други в по-ново време и от жени. Имало търг за месо, като се събирала „майка” за следващия курбан.

В Старцево са запазени топоними, свързани с алевизма.

В самия Златоград е имало дервиши. Старите помнят как се е правил дервишлик-пости по три месеца. Самите дервиши играели семах,(16) събирайки се в кръг. Помни се и последният дервиш Шабан Кохраманов. Пеел дервишки песни и постил.

  Традицията да се изграждат текета битува и в сърцевината на Средните Родопи.До Смолян има обител на Шейх Юсеин баба ,в която са погребани мъж и жена.Тук идват хора от околностите за изцеление.Тя не е толкова популярна,колкото това на Саръ баба например.(17)

  В Западните Родопи традицията в почитането на бабите,характерна за Средните не е позната.Въпреки това обаче има следи от присъствие на бекташизма.То е запечатано във фамилните имена.Така в с.Плетена има род Бекташеви.Род със същото название има и в Доспат.Според негови представители названието Бекташ се извежда от турски и в буквален превод означава Черен камък.Дали опита за тази етимология има връзка с Черния камък на Казъл дели текеси,могат да покажат допълнителни проучвания.

Според социологическо изследване проведено от проф. Петър Емил Митев през 1994 г., 1% от българите с ислямско вероизповедание (помаци) в страната се самоопределят като шиити, т.е. като алиани. Това прави приблизително около 3000 души(18)

Бележки:

Григоров В., Тюрбетата почитани от българи мюсюлмани в Средните Родопи, Сб. Мюсюлманската култура по българските земи., т.2, С., 1992 г.
Троева Е.,Функциониране на святото място в етнологична перспектива(по примера на тюрбето при Енихан баба ).-Сб.Свещени места на мюсюлманите в България.С.,2018 г.,с.,38-57
Информацията дължа на Мустафа Али Мустафа,председател на алевитското сдружение „Джем Южна България”

      4.Ан-Науауи,Градините на праведниците.Том 2.,С.,2015 г.,с.383

      5. Григоров В., цит. съч.

      6.Пак там

      7.Троева Е.,цит.съч.

      8. Красин Хр., Аз копах гроба на Енихан, Перперикон.

      9. Красин Хр., цит. съч.

     10. Кааба         - ар., „куб“ – древният каменен храм с кубична форма в Мека, построен според преданието от пророк Ибрахим (Авраам) и синът му Исмаил, в чиито южен ъгъл е вграден свещеният за мюсюлманите черен камък (метеорит).

     11. Кил М., Разпространение на исляма в българското село през османската епоха (XV-XVIII в.). Колонизация и ислямизация. сб. Мюсюлманската култура по българските земи, СМОБ., т.2

   12. Писмени документи за българския характер на населението от Източните Родопи. Кърджали, 1985 г.

   13. Цит.съч.;

   14.Кулов Г., Хора на истината.,Габрово,2016 г.

   15.Годишник на Одринския вилает 1892/1893 г.,Държавен архив-Кърджали,Ч.П.№181,1984 г.

  16.Кулов Г.,Българи мюсюлмани-сунити и алиани ,в спор за Ататюрк.,Сб.Кърджали на историческата карта.Габрово,2019 г.,с.,243-255

   17.Троева Е.,Цит.съч.

   18. Митев П.Е., Връзки на съвместимост и несъвместимост във всекидневието между християни и мюсюлмани в България. В Сб.: Връзки на съвместимост и несъвместимост между християни и мюсюлмани в България. С., 1994 г., с.165-198