Археолози откриха потънали кораби пълни със стотици артефакти, включително китайски порцелан, кани, чайници и лули.
Британска експедиция, оглавявана от Enigma Recoveries, открила 12 кораба по морското дъно, на близо 2 км под повърхността в Либийско море, с помощта на роботи.
Корабите очевидно пътували по древни корабни линии, обслужващи търговията с подправки и коприна в Гърция, Римската и Османската империи – от 300 г. пр.н.е нататък.
Древните кораби, включително най-големия, откриван някога в Средиземноморието – се намирали в блатиста част от морското дъно между Кипър и Ливан, където подобни останки трудно се забелязват.
За археолозите, подобна находка се равнява на откриването на нова планета.
Учените се натъкнали на най-ранния китайски порцелан от династията Мин.
Подобни предмети се откриват трудно, защото са скрити под дебел слой кал, а в този случай са и удивително добре запазени.
Корабите разкриват непознат до момента път на коприната и подправките, свързващ Китай с Персия, Червено море с Източното Средиземноморие.
Сред находките е и колосален близо 43-метров османски кораб от 17-ти век, достатъчно голям, за да побере други два кораба с нормални размери на палубата си.
Внушителният му размер пасва идеално на разнообразието от стоки, които пренасял – стотици артефакти от 14 култури и цивилизации, включително изрисувани кани от Италия, чайници и лули.
Корабът пренасял и 12 медни чайника за кафе, най-вероятно изработени в Египет или Турция.
Тези предмети по традиция били Османски и най-вероятна били лични притежания на екипажа на кораба, защото всеки бил с различна форма и стил.
Възможно е да са били купени от различни пазари от Кайро до Истанбул.
Корабът, за който се смята, че е потънал около 1630 година докато плувал между Египет и Истанбул, ни дава представа за началото на глобализацията.
Товарите включвали още стъкло и керамика от Белгия, Испания, Италия, Йемен и Персийския залив, наред с арабски благоухания.
Със своите 43 метра дължина и 1000 тона товар, корабът е един от най-впечатляващите примери за морски технологии и търговия.
Възможно е стъклените и керамични съдове от Италия, Белгия, Испания и Португалия също да са били натоварени от мегаполиса Кайро, чиято значимост се равнявала на значимостта на Ню Йорк или Лондон в наши дни.
Китайският порцелан на борда на злополучния кораб от 17-ти век включвал 360 изрисувани чаши, чинии и бутилки, създадени по време на царуването на Чонгжен от 1627 до 1644 година.
Чайниците в Османската империя били използвани за приготвяне на кафе. Чрез тютюнопушенето и пиенето на кафе в османските кафенета, се зародила идеята за отдих и социализация – отличителна черта на съвременната култура.
Европа може и да си мисли, че е люлка на цивилизацията, но откритите чайници за кафе и кани доказват, че „варварският Ориент“ е откривал нови хоризонти, категорични са учените.
За сравнение първата кафетерия в Лондон е открита през 1652, близо век по-късно.
Сред находките били и най-ранните османски глинени лули за тютюн, които най-вероятно били незаконни, като се имат предвид забраните за тютюнопушене по онова време.
Били открити още английска керамика и египетски кокосови орехи и зърно.
Екипът използвал дигитална фотография, HD видео, 3D фотограметричното картографиране и роботи за изследване на корабите.
Източник: dailymail.co.uk
шескспир
а
Калмар