България не помръдва от мястото на държавата с най-лошата оценка за свобода на медиите не просто в Европейския съюз, но и сред демократичните държави в Европа. В годишната класация на "Репортери без граници" тя остава на 111-о място в света, а в Европа е в категорията единствено на държави като Русия, Беларус и Турция.

С индекс от 35.06 (при 100 единици най-лош показател) България открива списъка на държавите с оценка "трудна ситуация". Това са малко над една четвърт от обхванатите в годишното изледване страни и след тях следва само категорията на репресивни режими с много сериозна ситуация" за свободата на словото (малко под 13%).

Оценката очевидно не се е повлияла от двете посещения в страната на ръководителя на "Репортери без граници" и срещите му с премиера Бойко Борисов и президента Румен Радев.

Европа остава най-свободният район в света и в този контекст още повече изпъква оценката за България в 2020 World Press Freedom Index. В него се казва:

"В Южна Европа много активен кръстоносният поход на властите срещу медиите. В България, която остава на най-ниската позиция в района, опитът на ръководството на общественото радио да свали от ефир опитната журналистка и критик на правителството Силвия Великова изтъкна липсата на независимост на обществените медии в страната и хватката на някои политически лидери над редакционната им политика."

В световната класация от 180 държави и територии България се намира зад Кувейт и Гвинея и преди Непал и Бенин.
Годишният доклад за 2020 г. на "Репортери без граници"
Следващите 10 години ще са решаващи за бъдещето на журналистиката. Пандемията от COVID-19 подчертава и усилва многото кризи, заплашващи правото свободно да се върши репортерска работа и да се предоставя независимиа, разнообразна и достоверна информация, казват авторите.

Те изреждат кризите - и начинът на отразяването им от журналистите - които ще влияят на медиите:

- геполитическа (заради агресивността на авторитарните режими)

- технологична (заради отсъствието на демократични гаранции)

- на демокрацията (заради поляризирането в обществото и репресивните политики)

- на доверието (заради подозрението и дори омразата към медиите)

- икономическа (заради обедняването на качествените журналисти и медии).

Към тези пет измерения на кризата - ефектът от които методологията на индекса на "Репортери без граници" се опитва да оцени - сега се добавя и това на глобалната здравна криза заради коронавируса.

"Навлизаме в решително за журналистиката десетилетие, свързано с кризи, които ще засегнат бъдещето ѝ", казва генералният секретар на организацията Кристоф Делоар. "Пандемията илюстрира и подсилва негативните фактори, заплашващи правото на достоверна информация. Как ще изглеждат през 2030 г. свободата на достъп до информация, плурализмът и доверието? Отговорът на този въпрос се решава днес."