Пандемията, обхванала света, ще доведе до рязък спад в световната икономика през 2020 година. Очакваната рецесия ще бъде най-тежката от Голямата депресия през 30-те години на миналия век, като през 2021 година ще настъпи само частично възстановяване. Това заявява управляващият директор на Международния валутен фонд (МВФ) Кристалина Георгиева, цитирана от Ройтерс.
Шефката на МВФ очертава далеч по-мрачна картина на социалните и икономически последици от разпространението на новия коронавирус отколкото преди няколко седмици. Тя отбелязва, че правителствата вече са въвели мерки за фискално стимулиране на стойност 8 трлн. долара и това е обнадеждаващо, но вероятно ще бъдат нужни още средства.
Кризата изглежда ще удари най-тежко страните с нововъзникващи пазари и развиващите се страни, които след това ще имат нужда от стотици милиарди долари чуждестранна помощ.
Само преди три месеца очаквахме положителен икономически растеж на човек от населението в 160 от нашите членки през 2020 година, посочва тя в изявление, подготвено преди пролетните срещи на МВФ и Световната банка.
Днес числата са обърнати наопаки. Сега прогнозираме, че над 170 държави ще имат отрицателен растеж на човек от населението тази година, допълва Георгиева.
Ако пандемията отслабне през второто полугодие, МВФ очаква частично възстановяване през 2021 година. Ситуацията обаче може и да се окаже по-лоша, предупреждава шефката на МВФ.
Подчертавам, че има изключително голяма несигурност за перспективите. Може да стане и по-лошо в зависимост от множество променливи фактори, включително продължителността на пандемията, посочва тя.
МВФ, в който членуват 189 държави, ще публикува подробни икономически прогнози във вторник, 14 април.
Пандемията удря както бедните, така и богатите страни. В най-голям риск обаче са тези в Африка, Азия и Латинска Америка, тъй като те имат най-слаби здравни системи. Те също така не могат да въведат мерки за социална дистанция в пренаселените градове и бедняшките предградия, отбелязва Георгиева.
По думите й инвеститорите вече са изтеглили около 100 млрд. долара от тези икономики, което е близо три пъти повече ит изтичането на капитали за същия период на предишната финансова криза.
Предвид ниските цени на суровините нововъзникващите пазари и развиващите се страни ще имат нужда от трилиони долари за борба с епидемията и спасяване на икономиките им, казва тя.
Според оценката на МВФ стотици милиарди долари ще трябва да бъдат влети от външни източници, тъй като тези правителства могат да покрият само малка част от разходите самостоятелно.
За да се осигури бъдещото възстановяване, Георгиева призовава да бъдат продължени усилията за ограничаване разпространението на вируса у подкрепата за здравните системи, като се избягва контрол върху износа, който би могъл да забави осигуряването на жизнено важно медицинско оборудване и храни.
Крайно необходимо е за засегнатите хора и компании да бъдат осигурени мащабни, навременни и целенасочени мерки като субсидиране на заплатите, разширени схеми за подпомагане при безработица и коригирани кредитни условия, като същевременно се намали напрежението върху финансовата система. Координираните фискални стимули са от първостепенна важност, като паричната политика трябва да продължи да се приспособява, когато инфрацията е ниска.
МВФ е създаден за такива времена и е готов да използва кредитния си капацитет от 1 трлн. долара, подчертава Георгиева.
Изпълнителният съвет на фонда вече е одобрил удвояване на спешното финансиране до 100 млрд. долара, за да се отговори на молбите на над 90 държави. МВФ също така търси начини да осигури допълнителна ликвидна подкрепа, включително чрез създаване на краткосрочна линия за ликвидност и решения, които ще позволят кредитиране дори на страни с нестабилен държавен дълг, допълва ръководителката на организацията.
За да се помогне на най-бедните, страни фондът и Световната банка наред с други мерки призовават кредитори като Китай и други държави временно да се откажат от събиране на вземанията си по двустранни кредити.
