Страхът е необходим за нашето оцеляване. Без него нямаше да знаем какво да предприемем в екстремни (например животозастрашаващи) ситуации, които изискват бързи действия.  Но той може лесно и незабележимо да вземе превес над нас и да повлияе отрицателно върху цялостното ни мислене, чувства и постъпки. Страхът от засечка, страхът, че не сме достатъчно добри, страхът да не пропуснем нещо, страхът от самота – има многобройни примери за това как страхът може да вгорчи живота ни. Независимо дали се отнася за дребни или за важни неща, като например страхови състояния, които изискват терапия, страховете трябва да се приемат сериозно, за да могат да се преодолеят.

Как се отразява страхът върху психиката ни?

Експертите предупреждават, че страхът е в основата на многобройни психични разстройства, особено ако дълго време не му се обръща внимание. Тогава може да започнем да се страхуваме и без да съществува „реална“ заплаха. Затова е много важно да различаваме истинския от въображаемия страх.  Реален страх е например, когато се боим да не оберат и нашия дом, след като у съседите са проникнали крадци.  Напротив, нереално е постоянно да се страхуваме от квартирни кражби, но без всякаква връзка с действителността.

С времето страховете разболяват

Страховете водят до стрес, а стресът, както знаем, е причина за множество психични и телесни нарушения, като се започне от проблеми с концентрацията или със съня и се стигне до пълно изтощение, паник атаки, депресии и т.н. Ако страховете вече не изпълняват функцията да ни предпазват от опасности, а започнат да нарушават качеството на живота и да тровят всекидневието ни чрез мъчителни мисли, трябва незабавно да вземем мерки, за да предотвратим неприятните последствия.

Какво да правим, ако страховете ни вземат превес?

Когато човек постоянно изпитва някакъв страх, той е напрегнат и объркан. Затова първото нещо, което трябва да направи, е да опита да се успокои и отпусне. Един от начините да се разтоварите от натрапчивите мисли и грижите е като спортувате. Може да пробвате и с приятни разговори, медитация (понякога е достатъчно само няколко пъти да вдишате и издишате дълбоко) и различни други тактики (например настойчиво да си повтаряте наум, че всичко е наред или че всичко ще се оправи). Психоложката д-р Кайзер-Ротенщайнер съветва винаги да се конфронтираме със страха си, вместо да го потискаме. Трябва да си зададем въпросите: „Защо толкова се страхувам от това нещо?“, „Наистина ли страхът ми е основателен?“ и „Какво да направя, за да превъзмогна страха си?“. Само тогава ще бъдем в състояние да изкореним страховете си из основи.

В никакъв случай не бива да притъпяваме страховете си

Би било контрапродуктивно да се разсейваме от проблемите си чрез пазаруване, ядене или прием на упойващи вещества.  Хората по-скоро са склонни да се самолекуват със „заместители на щастието“ (като самозащита или защото това им се струва най-лесният начин), вместо съзнателно да се изправят срещу страховете си. Но който „приспива“ проблемите си, постига само временен резултат. След това най-често страховете изплуват на повърхността с удвоена сила. 

Осъзнато мислене

Който не забравя, че ирационалният страх, тормозещ го в момента, е продукт на съзнанието му и може да бъде премахнат, взема надмощие над това заплашително чувство. Следователно винаги, когато усетим, че ни залива паника, трябва да си дадем ясна сметка за ситуацията и да се опитаме да „разобличим“ субективното възприятие като такова.  Основна роля както за психическото, така и за физическото оздравяване играят положителното мислене и активирането на защитните сили на организма. По същия начин, по който си навличаме паник атаки и депресии чрез страховете и тревожните си мисли, съзнателното позитивно и реалистично мислене може да ни помогне да погледнем на нещата от друг ъгъл и отново да станем господари на чувствата си. „Страх, който е заучен, може да бъде и отучен“, обяснява д-р Кайзер- Ротенщайнер.

Никога не е излишно да потърсим специализирана помощ​

Има най-различни страхови състояния – от социални фобии през страх от болести или засечка до обикновена нерешителност, свързана с банални неща от всекидневието. Докато за страхове, които ни пречат да водим нормалния живот (като страх да напускаме дома си, притеснение от общуване с други хора или постоянна загриженост за собственото здраве), ни съветват незабавно да се обърнем към специалист, то с „по-дребните“ проблеми можем да се справим и сами. За всички проблеми обаче, дали психически или физически, важи следното: признаване, говорене, приемане на сериозно. Това са стъпките, които водят към подобрение. Но никога не е излишно и да посетим специалист, с когото да споделим собствените си страхове (дори когато ни изглеждат незначителни).  Колкото по-рано човек обърне внимание на психиката си и на многобройните пътища, по които може да я излекува, толкова по-високо ще бъде качеството му на живот.