Много смолянчани са съпричастни със съдбата на Димитър Костов. Първият в страната с изкуствено сърце, платено от здравната каса. Много родопчани преди години се включват в благотворитената кампания за закупуване на апаратура, която да улесни живота на младия мъж.Депутатът и лекар от Смолян д-р ДаниелаДариткова му помага да получи животоспасяващият уред , който помага на лявата сърдечна клапа да работи....макар и с батерии. От осем години Митко се учи да живее с диагнозата диотивна кардиомиопатия. Генетично заболяване, което отнема живота на брат му много млад. Но вместо да се вайка той е благодарен, че съдбата му дава възможност да замени пейсмейкъра с изкуствено сърце.
„Сега определено се чувствам по-добре като цяло.“ Спомня си и живота преди диагнозата.
„ Преди това бях супер активен, контактен, работех и изведнъж живота ми се преобърна. Трябваше да се затворя вкъщи. В началото беше голям шок за мен. Да стоиш между четири стени затворен, без хора, без компания. Но с времето се свиква.“
На въпрос какво мисли,за хората които недоволстват от двуседмичната карантина, Митко отговори с историята за брат си. Фатална за него била пневмония. Лекували го в София и внезапно починал, без да може да се сбогува с него.
”Тези хора, които не вярват или търсят конспирации в ситуацията с вируса или мрънкат, че са затворени нека да си представят как някой близък за тях човек е болен ...как не могат да му стиснат ръката или да се сбогуват с него.Трябва да се научим на търпение“, казва Митко.
„За хора като мен един такъв вирус означа смъртна присъда. Знам, че ако го хвана съм пътник. Но, не се страхувам. Когато толкова години смъртта ти чука на вратата свикваш със страха и приемаш нещата по-спокойно. Страхът е лош съветник. Но болестта ме научи на смирение. Преди нея бях много арогантен и груб. Сега съм станал търпелив и приемам чуждото мнение.Така, че се надявам в тази ситуация, това стоене вкъщи да накара хората да преосмислят приоритетите си в живота, да станем малко по-добри. В социалните мрежи виждам, че доста хора сочат с пръст заразените с коронавирус. Хората като мен са минали и през това. В магазини не са ги пускали, питат каква е тази чантичка искат да я махнат, но те без нея не могат да живеят. Но истината е , че всъщност хората се страхуват от неизвестното, винаги е било така.“
Казва, че за него животът не се променил. По-предпазлива е майка му.
„ За да ме пази още в началото започна да излиза с предпазна маска и съседите й се подиграваха. Вече не е смешно на никой.“
По природа обаче смолянчани са добри и състрадателни хора, аз съм го изпитал на гърба си. Когато имах нужда доста хора ми помогнаха.Вярвам, че ще излезем от карантината по-смирени и по-добри.“, допълва с усмивка Димитър.
Анелия Веселинова
