Животът в условията на пандемия е доста различен. Седейки в дома си, почти без да излизаме, разчитайки на електронните магазини за доставка на важни стоки, не се и замисляме, че това решение също не е безрисково. 

В системата на е-търговията също работят хора – много хора, и всяка стока бива пипана десетки пъти, преди да стигне до получателя си, споделя пред „The Medium” служителка от един от складовете на Amazon в Калифорния – пожелала анонимност, защото обичайно на редовите служители на корпорациите не е позволено да говорят пред медии.

„Ако можех да си остана у дома, бих го направила, но имам нужда от тази работа. Имаме работни ръкавици и дезинфектант за ръце, но нищо друго, което да ни предпазва от коронавирус. Всичко бива докоснато от 1000 ръце: ръцете на производителя, на дистрибутора, на носача, на разносвачи; ръце, подготвящи палетите. Аз взимам всеки артикул и го слагам в коша, а той отива в други ръце: събирачи, пакетьори, спедитори. Работим бързо и сме плувнали в пот”, разказва жената, която е в средата на 20-те си години.

Суматохата е голяма. Заради пандемията търсенето е скочило неколкократно. Клиентите искат своите доставки час по-скоро. Налага се някои работници да работят допълнителни часове, допълнителни дни, допълнителни нощни смени.

„Не ни достигат хора. Някои колеги не идват на работа. Може би са болни, а може би са просто уплашени. Не зная. Носят се слухове, че 50 работници тук са дали положителен тест за коронавирус. Знам за поне един, който със сигурност е положителен”, разказва служителката на Amazon.  Тя живее със съквартиранти и всеки ден се чуди какво ще им „занесе” у дома, прибирайки се от работа.

Служителите на Amazon са печално известни с лошите си условия на труд. Те са недобре платени, смените им са дълги, изискванията за скорост са безпощадни, а почивките – смазващо малки. Много от работещите в складовете признават, че не смеят дори да отидат до тоалетната, защото това се отразява на изпълнението на нормите им. Обичайно ги оценяват роботи. За всяко неспазване на норма се получава „забележка”. За шест забележки служителят бива уволнен. Стресът е огромен.

Поради заболяване миналата година служителката излязла в едномесечен неплатен отпуск. Без заплата, не могла да плати нито сметката си за ток, нито вноската си по кредитната си карта. Сега се страхува да се разболее – ще я изритат в неплатен отпуск и отново ще остане без пари.

„Днес е истинска лудост. Идват и обикновени стоки, но те биват подредени отстрани – бързаме да разпращаме предимно тези от първа необходимост – сред които вече са и настолните игри, забелязах наскоро. Предполагам, че хората наистина си стоят у дома. Но най-вече изпращаме памперси, лекарства, спирт за чистене, антимикробни кърпички, дезинфектанти за ръце, маски за лице, ръкавици”, разказва жената.

„Вече не продаваме тези артикули поединично. Клиентите искат цели опаковки: по четири, по десет… Много от стоките са разпродадени. Работниците ни са стресирани: капацитетът не достига, разполагаме с недостатъчно персонал. И пак трябва да спазим нормите си. Въпреки че са крайно изтощени, много хора ще продължат да работят. Предполагам, че много хора наистина имат нужда от заплатата си – и те вероятно ще дойдат на работа, дори да са болни”, споделя тя.

Навярно много други големи електронни магазини имат сходни проблеми – скок на поръчките, недостиг на хора, спешност и свръх-кратки срокове. Масово сред тях се възприема практиката за безконтактно плащане и безконтактно предаване на стоките, както направи у нас eMag.bg. Освен това сред фирмите има и такива, чиито складове са силно автоматизирани, например тези на Ocado, Coles, Kroger и др.

Но дори и там, където складовите операции са до голяма степен роботизирани, а доставките – безконтактни, отново всяка стока се „препипва” от десетки чифтове ръце – на производители, доставчици, а сетне – събирачи, пакетьори, разносвачи. И сред тях също работят хора, които плащат кредити и се нуждаят от заплатата си – и, навярно, биха отишли на работа, дори да са болни.