За местната власт и говоренето й с обществото или защо няма доверие в живота "извън телевизора"?
Във време на криза властта трябва да говори с ясни и конкретни думи, защото свикнахме да мислим че "Бог високо, цар далеко" и да живеем в максимата "кучетата си лаят, керваннът си върви".
Скоро това вече няма да работи. Ще трябва властта да се научи да говори разбираемо, с факти и цифри, като преди това ще трябва да си върне доверието. Сам отака ще се справи със страха на хората от задаващата се лавина на безработица и липса на доходи. Защото това не е работа само на психотерапевтите, а на всички, които имат обществена функция-дори да отговарят за един - единствен човек.
Тогава и самите граждани ще спазват ред и ще имат мярка- колко да искат и как да го заплатят, както и за кои лица ще е безплатно. Това не се случва, има разминаване в „говоренето“ и "правенето", а доверие изобщо липсва.
Две седмици след въвеждане на извънредното положение не става ясно с какъв ресурс местната власт се справя в сегашната ситуация, която към момента е далеч от кризисната - както здравната в следствие на вируса, така и предстоящата икономическа- фалити на фирми от малък и среден бизнес, ръст на безработица.
Опитахме се да изясним социалната функция на Община Смолян, особено за уязвимите групи население, към които сега се прибави новата и с неизяснен статут- „под задължителна карантина“, а броят на хората расте ежедневно. Защото наблюденията сочат, че тези, които сами си налагат „доброволната карантина“ са достатъчно съзнателни и организират предварително финансов и човешки ресурс, за да я спазват.
За другите обаче не е лесно, често липсват средства, място за изолация или изобщо мисъл за изолиране, особено сред една малцинствена група, която по природа нехае за правилата извън собствената й затворена и "безгрижна" общност.
От една страна от общината твърдят, че не е длъжна да извършва социален патронаж за карантинираните, от друга го прави. Секретарят на Община Смолян Момчил Николов каза, че по принцип Община Смолян няма задължение да осигурява храна на хората под карантината, но те се възползват от тази услуга. А кой тогава трябва да изпълнява тази дейност, след като според БЧК услугата е взета обратно от общината преди 6 години и БЧК няма договор за нея?
Трима общински служители на Общината са на разположение-да вдигат телефона, да запишат поръчките, а след това да отидат и да пазаруват, да ги занесат до посочения адрес, като горивото за транспорта е за сметка на местната хазна. Тези дейности се вършат от хора, чиито служби в момента са затворени и вместо да ги съкрати, общината ги ангажира в тази социална дейност- двама шофьори и служител от затворената в момента „детската кухня“.
„Предоставяме храна, вода, хляб, лекарства и те се заплащат. Стойността на обяда е в рамките на около 3.50 лв и съдържа супа, основно и хляб. Топлият обяд се приготвя в ресторант „Централ“, коментира за СмолянБГвести секретярат на община Смолян Момчил Николов и допълни, че храната се разнася на ползвателите на социална услуга, които до скоро са били около 10-на пенсионери.
Сега на тел. 0879 9036 08 всеки може да поръча необходимите храна и лекарства от 08.30 до 17.00 часа, но приоритетно услугата е за хората под карантина и възрастните над 60 години. Все повече смолянчани звънят в община Смолян на открития телефон в помощ на възрастните, самотно живеещите и други нуждаещи се хора. До сега 23 души се възползвали от тази услуга, като бройката се увеличава.
„Ресурсите ни не са безкрайни и нека не бъдем възприемани като слуги, защото работим с обществен ресурс, който не е предназначен за закупуване на кафета и цигари.“, каза още Николов.
Освен поставените под карантина заради коронавируса, общината подпомага и хора изпаднали в крайна нужда след инцидент или злополука например, или заболяване, което е наложило продължително лечение.
За тези в карантина се казва да плащат и това е естествено, особено ако продуктите не са от първа необходимост, а пък хората не са крайно нуждаещи се. Но в медиите и в публичното пространство се подава разнопосочна информация, че може и да не се плаща, и настава е тотална бъркотия. „Това не е основание, когато се правят поръчки по телефона, да не се заплащат, защото общината няма безкраен ресурс.", казва Николов.
От една страна общината казва, че не е длъжна, но го прави, от друга се обявява, че услугата се плаща, но се дава и без пари /такива случаи вече станаха известни/. Не е ясно с какъв ресурс се разполага и как ще се изразходва.
Затова- трябва да се каже на хората от Смолян и общината-на какво и колко могат да разчитат, и какво самите те трябва да направят. Така поне частично ще се преодолее кризата с доверието във властта, а и ще ни бъде по-лесно да се справим със задаващия се финансов недостиг. Който за някои хора е начин на живот от край време.
.
Щиляна Чакърова
