Преди 30 000 години предците ни разменяли парчета от щраусови черупки, по същия начин, по който ние обменяме лайкове в социалните мрежи или гривни на приятелството, твърдят археолози.
Фрагментите от яйца с пробити дупки – може би са служели като знак за определени междуличностни отношения, съставлявали древните социални мрежи.
Експерти проучват мъниста от черупки, открити в африканската държава Лесото, които сочат, че традицията, наблюдавана при съвременните ловци събирачи има значително по-дълга история, отколкото сме смятали.
Анализ на фрагментите в мънистата разкрил, че те са били предавани от човек на човек и са изминавали разстояния от 1000 км от мястото, на които са били изработени.
Бижутата и мънистата от черупки на щраусови яйца на практика били древна версия на фейсбук и туитър, смятат археолозите.
Тези символи едновременно затвърждавали връзката с партньора, който ги получавал и информирали останалите за статуса на взаимоотношенията им.
Антрополозите отдавна знаят, че съвременните ловци събирачи обменяли мъниста от черупки на щраусови яйца, за да бетонират взаимоотношенията си някой – подобна практика съществувала и сред бушменските племена в пустинята Калахари.
Щраусите обикновено не живеят в планинските райони около Лесото и археолозите не открили доказателства, под формата на мъниста или необработени черупки от щраусови яйца, в подкрепа на твърдението, че бижутата са били изработвани там.
Това ги накарало да се замислят от къде точно произлизат мънистата.
За да проследят произхода им екипът анализирал радиоактивен изотоп на стронция, който се образува от разпада на друг елемент – рубидий-87.
По-старите скали, като гранити и гнайси – съдържат повече стронций от по-младите като базалта.
Атомите на стронция биват абсорбирани от растенията, с които се хранят редица животни, включително щраусите – по този начин попадат в материали като черупките на яйцата – давайки улики за това къде са се формирали.
С помощта на проби от почвата, растенията и зъбния емайл на съвременни видове гризачи от различни музейни колекции, учените съставили карта на стронциевите следи из Лесото и околните райони.
Богатите на базалти вулканични планини, съставляващи голяма част от Лесото съдържали по-малко стронций, в сравнение с околните по-стари седиментни скали.
Анализите разкрили, че близо 80% от мънистата открити в Лесото няма как да са били създадени в околните планински региони, и вероятно идват от по-далеч.
Част от мънистата произлизат от място на поне 325 км от Лесото, а може би и още по-надалеч – на 1 000 км.
Учените открили, че мънистата били разменяни във времена на климатични катаклизми преди около 59 000-29 000 години.
Според изследователите възможно е употребата на мъниста за изграждане на взаимоотношения между различни ловци събирачи да е гарантирала достъпа на една група до ресурсите на друга група.
Източник: dailymail.co.uk
