Русия се противопостави на натиска на своите съюзници от Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК) за по-сериозни съкращения на производството на петрол, като изтласка дипломатическия хазарт на картела до ръба на провала и изпрати цените надолу.
Министърът на енергетиката Александър Новак пристигна в петък сутринта от Москва и заяви на колегите си министри, че подкрепя запазването на добива на групата на сегашните нива до юни, когато отново може да се обмислят по-сериозни съкращения, предава Bloomberg, цитирайки запознати източници.
Министрите от страните от ОПЕК са заявили на Русия в четвъртък, че ако тя не се присъедини към тях в намалението на добива на нефт с още 1,5 милиона барела на ден, за да се компенсира въздействието на коронавируса, картелът може да се откаже от намалението изцяло. Часове по-късно групата отново увеличи натиска върху Москва, излизайки от среща в хотела на саудитската делегация с предложение за удължаване на периода, в който ще е в сила понижението на добива.
Ако Москва не намали продукцията, „няма да има сделка“, каза в четвъртък иранският енергиен министър Биджан Намдар Зангане.
Цената на суровия петрол се срина с 5,9% в Лондон до 47,02 долара, най-ниското ниво от юли 2017 г. При сорта Брент понижението е по-умерено – с 3,78% до 48,10 долара за барел с контракт за доставка през май.
„Паниката се влошава, прогнозите за търсенето намаляват. Това е неприкрита спешна ситуация и те трябва да накарат Русия да каже „Да", казва Боб Макнали, президент на консултантската компания Rapidan Energy Group в интервю за телевизия Bloomberg. „Ако се провалят, като не намалят производството, мисля, че лесно можем да видим повторно връщане към старите ниски стойности до и около 26 долара“, посочи той.
Противопоставянето на Москва е най-голямата криза, откакто Саудитска Арабия, Русия и над 20 други държави създадоха алианса ОПЕК+ през 2016 г. Групата, контролираща повече от половината от производството на петрол в света, подкрепи цените и промени геополитиката на Близкия изток, но сега е под значително напрежение. Рискът за саудитците е, че ако хазартният им залог да вкарат Русия в политиката за координация на производството, се провали, те имат повече за губене, тъй като се нуждаят от по-високи цени на петрола, за да финансират бюджета си, отколкото Русия.
„Никой от тях не може да си позволи срив на цените“, казва Роджър Дайън, ветеран наблюдател на ОПЕК и консултант на IHS Markit Ltd. „Това е битка на егото срещу реалността“.
Настоящата версия на предложението на ОПЕК призовава картела да намали производството си с 1 милион барела на ден, зависейки от страните извън ОПЕК, ръководени от Русия, да намалят продукцията си с 500 000 барела на ден. Първоначално министрите предложиха ограничение само за три месеца, от април до юни, но часове по-късно, с рядък ход, нетипичен дори за хаотичните стандарти на заседанията на ОПЕК, групата преработи плана си и предложи съкращенията да останат в сила до края на годината.
Москва спечели като цяло много от партньорството си с ОПЕК. Страната е най-големият финансов печеливш от съкращенията, най-вече заради това, че поема по-малък дял от този на Саудитска Арабия. Алиансът също така подкрепи и присъствието на президента Владимир Путин на международната сцена, както и политиките му в Близкия изток.
На фона на понижението на петролните цени с над 20% от началото на годината преговорите във Виена се следят отблизо. Бъдещето на зависими от суровината икономики - от Африка до Азия, както и това на корпоративни гиганти като Exxon Mobil Corp., може да зависи от решението на политическо равнище от тази седмица.
ОПЕК+ вече прилага дълбоки съкращения, за да компенсира шистовото производство в САЩ. Последното споразумение за понижение на добива бе от декември, когато страните се споразумяха за свиване с 2,1 млн. барела дневно. Миналия месец картелът записа най-ниското си ниво на производство от 2009 г. насам, когато групата трябваше да приложи най-стриктните в историята си мерки за свиване на добива заради финансовата криза.
