Как се разказва история, която си заслужава да стигне до всички, а главният герой в нея не иска каквато и да е публичност, притеснява се и от най-малката вероятност да бъде разпознат, дори се опасява, че ще бъде упрекнат за доброто, което е направил, организирайки десетки в помощ на човек в нужда? Ами разказва се историята, такава каквато е, без да се споменават имената на участниците в нея. Главният ни герой е млада жена от Смолян, тя пожела пълна анонимност и е категорична, че истинското и стойностно добро не търси известност.
Ние като медия ще направим случая достояние на обществото, защото сред основните цели и задачи на средствата за масова информация е да дават публичност и на добрия пример за живот, за положителни човешки качества и съпричастност на човек към човека, особено към нуждаещия се. А тях ги има, съхранени са въпреки кризата на ценности на съвременното общество. Защо публичното пространство трябва да е препълнено с негативизъм, престъпно поведение и примери за живот-подвластни единствено на суетата, завистта и злобата, и пристрастеност към клюката, жълтините и скандалите, дори да са измислени? Какво друго носят те, освен да насаждат зловещ привкус на ежедневието ни и да настройват сетивата на вълната на страха, омразата и безизходицата?
С тези аргументи, макар и трудно, успяхме да убедим жената, че трябва да се публикува това, което е направила. Затова тази история ще бъде с анонимни герои, но редакцията ни пази писмото, в което се разказва за доброто дело на нашата героиня-младата жена от Смолян.
Няма да ги публикуваме по желание на жената, организирала кампанията, която успя за три дни да събере голяма сума и материали в помощ на самотна млада жена, която живееше в областния град в голяма мизерия. До скоро, до срещата й с главната ни героиня, която условно ще наречем Мария. Свързахме се нея и тя ни разказа, че в доброто дело са участвали много хора и фирми от града и извън него.
„Нямаше да се справя сама, толкова хора откликнаха, без да ги моля дори, даваха пари, дограма, материали. За много кратко време успяхме да съберем парите и ремонта в дома на жената започна“., разказа тя пред СмолянБГвести тя.
Публикуваме и части от писмото на нашата читателка, която живее далеч от Смолян, но е участвала в каузата. Тя първа ни разказва историята и доброто дело, направено от Мария и още много добри хора от Смолян. На местата с многоточие са истинските имена на участниците в случилото се.
„Здравейте, казвам се .... и искам да ви разкажа за един добър човек във вашия град. Това е ......Дама, изпълнена с положителна енергия и добрина, енергична и решителна. Живее на улица.....в Смолян. Там живее и Данка /б.а. сменяме и името на жената от другата страна на историята/, момичето е сирак, с умствена изостаналост. Живеят от години в един блок, разминавайки се.“, пише в писмото до редакцията ни. В него се споменава, че Мария случайно се среща очи в очи с Данка, потресена е, виждайки в какви условия живее.
„Не спи цяла вечер и на другия ден разказва на всеки, който влезе при нея на работното ѝ място, че иска да помогне на тази жена. За 3 дни събира 1200 лв. и много доброволци. Ремонт в дома на Данка е започнал. Тя е настанена при добри хора временно. Младата жена е въодушевена от каузата и се вълнува, и споделя, колко добри хора има. Вълнува се и как Данка ще приеме новия си дом. Обвинява се, че толкова години не е забелязала как и в какво живее. Аз също се развълнувах от разказа на......., шокирах се и от снимките на дома, в който живее Данка и с колеги ще се включим в каузата. Това дело, на тази млада жена не трябва да остава скрито!“, пише още в писмото, което завършва с призива: “ Предай нататък!“
Това е историята, ако тя е докоснала сърцата ви, споделете я! Доброто има само едно име и трябва да се предава, дори участниците в него да са с измислени имена!
Щиляна Чакърова
