Дейвид С. Рой е физик по образование и самоук скулптор от почти 40 години. Той изработва своите кинетични скулптури от дърво. Някои от тях са замислени да привличат вниманието, други са дават спокойствие и уют, като огъня в камината.
Всичките му творби се задвижват механично, няма мотори, няма електроника. Във всяка има от порядъка на 7000 части. Веднъж задвижени, те продължават магическото предаване на движението 48 часа...
Не е вечен двигател, смее се артистът, докато "навива" едно от причудливите си механични творения. Обяснява, че е завършил физика и знае, че няма вечно движение, заради триенето. Но е направил всичко, за да намали триенето и звука. Да, част от енергията при триене се губи като звук.
За артистичното въдействие на неговата работа има принос съпругата му, с която работи от младини. Тя учела в арт колеж и направила зъбчато колело с верижна предавка. Казала "Това е моята скулптора на силата". Имало второ зъбчато колело с ръкохватка и така творбата ѝ можела да предава силата. Това направо отворило очите на младия физик, той не знаел, че слупторите могат да бъдат такива. Бил вдъхновен и с възторг преминал от света на науката в света на изкуството.
Започнали с дървените машинарии като нещо, което могат, без планове да е завинаги. Но се забавлявали, прекарвали си времето чудесно. И продължават досега.
Дейвид казва, че обича да види задачата решена, коагто си я постави. Първите му скулптори били шумни и досадни. И поискал да направи тих механизъм. После поискал да работят дълго време. Първите му чаботи се движели 20-25 минути. Когато постигнал час бил в Нирвана, после достигнал три часа, но това не станало бързо. Цялата работа е бавна и търпелива и с годините напредвал малко по малко, за да постигне желаното.
Друго предизвикателство бил видът на движението. В някои от работте му движението е просто, в други се образуват фигури и оптични мотиви. После - движение като на птица, която се рее нагоре-надолу. Има и скулптура, в която фигурите се образуват в случайна бъркотия. И накрая - хаотично движение, такова, което няма правила, не може да се предположи какво ще е в следващия момент. Във физиката и математика няма такова, но в изкуството Дейвид го постига.
Как става това, вижте във видеото
