Интервю на Анелия Крумова, кореспондент на в-к „Алтернатив прес“ за Кърджали

Маргарита Павлова е един от най-видните писатели, не само в родния си град Кърджали, а и по цял свят. Позната е на читателите в България, Руската федерация, Италия и Турция. Героите от нейните приказки са обичани от малки и големи. Повече за тях и за самата себе си разказва Маргарита Павлова.

–Представете се на читателите на Алтернатив прес.

-Добър ден, на Вас и читателите на Алтернатив прес. Казвам се Маргарита Павлова. Родена съм в град Кърджали и до днес живея в същия град. Работя повече от двадесет години в Регионална библиотека „Никола Й. Вапцаров“, като библиотекар. Пиша лирика, разкази и не на последно място стихотворения и приказки за деца. Мои книги са издадени в Българи, Русия, Италия и Турция в плоскопечатни издания и с шрифт на Брайл. За да достигнат до по-голяма аудитория, част от книгите ми са издадени като електронни говорещи книги. Усмихнат, добронамерен, сговорчив и ведър човек съм.

–Какъв товар носите като творец?

-Товарът, който нося като творец, е на първо място емоционален. Следва отговорността за всичко написано, казано, направено или неправено. Действията на творците са видими за обществото – затова поведението ни, отношението ни към дадени въпроси и проблеми, премълчаването или казването на висок глас отекват в дневния ред на обществото. Отговорността да предавам добродетели на подрастващите, отговорността към случващото се с мен самата не ме натоварва, това е част от същността ми и ме прави щастлива.

–Героите, за които Вие пишете, са жабчето Жаби, Черупчица, Седефения Рибко и много други, обичани от малки и големи. А вие каква героиня сте?

-Роли в живота не играя. Аз съм Маргарита Павлова, такава каквато всички ме познават. Голяма част от героите ми имат прототипи, други са сбор от характерни човешки черти. За да съм напълно откровена с читателите на Алтернатив прес, ще споделя, че само няколко пъти съм си позволила прототип на героините в приказките да съм аз. Една от тях е в книгата „Приключенията на Златноелечко“, аз съм прототип на липата. Ако трябва да отговоря конкретно каква съм в живота, то аз съм добра, добронамерена, помагаща с каквото мога на всеки и в никакъв случай не съм героиня от литературно произведение, а реален човек със своите добри и лоши черти. И тъй като казах, че ще съм откровена, ето една лоша черта – не прощавам на предателите и лицемерите, за мен те не съществуват.

Кое свое постижение бихте определили като най-значимо за Вас?

Най-голямото постижение е да спечеля любовта на моите читатели, а те в по-голямата си част са деца. Децата са откровени и истински и ако нещо не им харесва или ако с нещо не са съгласни, те винаги го казват. Тази искреност е типична само за подрастващите, за съжаление, това не са отнася за част от възрастните. Когато дете ми каже: „обичам те“, след като е чуло или прочело моя приказка, това е постижение. Постижение е, когато стъпя на по-високо стъпало, когато напиша по-хубава книга от вече издадените. С едно изречение състезавам се със себе си. Засега се справям добре.

–А какво още искате да постигнете?

-Благодарна съм за всичко, което ми се е случило и което не се е случило до днес. Гордея се, че всичко съм постигнала сама без протекции. Постиженията сами по себе си не означават нищо, ако не съм променила начина си на разказване, изразните средства, подхода към изненадата и развръзката на дадена случка в произведението. Бих се радвала, ако приказките ми завоюват вниманието на читателите и на други държави в Европа и Азия. Практиката показа, че децата, без значение в коя точка от света се намират, харесват приказките ми. Това е огромно постижение.

–Какво Ви вдъхновява?

-Любовта, която изпитвам към някого, и любовта, отправена към мен ме вдъхновяват. Виждам красота и величие в цветята, в снежинка, кацнала на рамото ми, в изгревите и залезите, в капката вода, спряла се на стрък иглика, в искрящите очи на обичащ човек, във величието на всемира и необятната морска шир, в ледена висулка на стряхата ми или в скрежа по стъклата. Понякога един поглед е достатъчен. (усмихва се)

–Какво докосва читателите?

-Читателите винаги биват докоснати от една добре разказана история и сюжет, в който намират себе си. Когато авторът чрез героите завладее чувствата и емоциите на четящия също. Изненадата е част от докосването и разбирането, че ето – виж, има и такова решение на „проблема“. Докосването до читателите е да бъдат нарисувани на разбираем език емоции, като: с теб съм щастлива; можеш да разчиташ на мен; радостта в очите ти ме кара да се радвам заедно с теб; ти ще останеш завинаги в сърцето ми; обичам те и всичко на света, от което имам нужда, си ти.

–Освен проза, Вие пишете и поезия. В кое се чувствате по-силна?

-Не изпитвам затруднения при писането на текстове, за мен то е удоволствие и забавление. При стихотворенията е необходимо малко повече вдъхновение и умението да кажа нещо по възможно най-краткия начин в мерена реч. А при прозата… Там авторът има време да мисли кое да напише, как да го напише и винаги може да се върне да редактира или допълва. Като казах думата „редакция“, нека спомена за „безкрайните“ ми редакции. (усмихва се) Получава се така, че редактирам текстовете си, докато бъдат отпечатани на хартия или бъде създадена електронна книга. Винаги намирам нещичко, което да разкажа по друг начин, тук-там да стане още по-ясно за детските възприятия или да вмъкна още една интересна история. Но със сигурност нещата се получават по-добре, когато са минали през сърцето ми.

–Имам си един любим въпрос, който задавам на всички, сега ще го задам и на Вас. Как искате да Ви запомнят?

-Всеки човек има възможността да реши как иска да го запомнят и съобразявайки се с това, да работи всеки ден, за да го постигне. Рано е още да кажа как бих искала да ме запомнят (усмихва се), но ще се радвам, ако в мое лице хората виждат добър човек, човек, който прави така, че всички да живеем в един по-хубав и приветлив свят, човек, който сее добро и чрез творбите си възпитава към справедливост. Човек трябва да е справедлив първо към себе си, след това към останалите. И нека читателите на Алтернатив прес запомнят думите на великия италиански поет Франческо Петрарка: „В книгите се крие особено очарование – те ни носят наслаждение, говорят с нас, дават ни добър съвет и стават наши приятели.“

–Благодаря Ви за вниманието към мен и творчеството ми. За мен бе удоволствие да отговоря на въпросите Ви.

https://alternativavestnik.home.blog