Кризата в Гърция възкреси комунистите, а в Западна Тракия изобилстват комунистическите символи. Те могат да се видят още на влизане в южната ни съседка. Подпорните стени на пътя от Златоград за Ксанти са изписани с големи надписи в подкрепа на Гръцката комунистическа партия/ККЕ/ , гарнирани със нейния символ-сърпа и чука. В момента крайнолявата компартия с лидер Димитрис Коцумбас е пета политическа сила в гръцкия парламент. Тя има позиции сред бедните градски и средни слоеве. Ползва се и с влияние и в Скеча-анклава от помашки села на север от Ксанти.
ККЕ е създадена през 1918 г. След Втората световна война е основен участник в двете граждански войни, като първоначално доминира в ЕЛАС-Народно освободителната армия, играла главна роля в прогонването на българските войски от Западна Тракия. По-късно създава Демократическата армия, която търпи поражение от правителствените войски, подкрепяни от британците. Участниците в съпротивата напускат Гърция и се установяват в държавите от Източния блок. Войната оставя трайни следи в Северна Гърция. Благодарение на това, че България отваря границата си през 1949 г. хиляди участници в Гражданската война успяват да се спасят със семействата си от изтребление.
В последните години левичарските идеи бяха дискредитирани от крайнолявата коалиция „Сириза”, която управлява страната и въведе непуполярни мерки. Това обаче отново вдигна рейтинга на автентичните комунисти.
Гърците са много чувствителни към накърняване на правата им. Освен писането на лозунги, те са и активни участници в уличните протести. През септември м.г.южната ни съседка бе парализирана от транспортна блокада, заради опитите чрез закон да се ограничи правото на стачка и да се промени трудовото законодателство. На 9 декември 2019 г. се разбунтуваха шофьорите в Солун. Студентите пък по стара традиция отбелязват годишнината от академичните вълнения през 1973. Благодарение и на тях Гръцката комунистическа партия е реабилитирана в политическия живот на страната през 1974 г. и участниците в Гражданската война получават амнистия.
Георги Кулов