Системни наблюдения на земетресенията в България започват през 1892 г., когато е основана Сеизмологичната служба към Централната метеорологична станция (ЦМС) в София.

Георги Вълчев бди над сеизмологичната активност от 1982 година от сградата на първия планетариум на балканския полуостров, намиращ се в Димитровград  - Джордано Бруно, където е монтиран и сеизмографът за отчитане на земните трусове.

Основната апаратура, с която в момента се работи е сеизмограф, който е амариканско производство с военна насоченост, който е монтиран през 1978 година в Димитровград. Сеизмографският апарат, който пише върху хартиена ролка, е свързан със сеизмомери, които се намират в подземните нива на сградата на планетариума. Те са монтирани върху 3-метров бетонен фундамент, от който тръгва сондаж на дълбочина до най-здравата скала под основите на сградата, като така се отчитат земните сеизмични колебания.

Устройствата (сеизмоприемници) са поставени в 3 направления за вертикално отчитане и ориентирани в четирите посоки на земята - изток-запад и север-юг, а данните в днешно време се изпращат онлайн.

В подземията на сеизмичната станция са складирани апарати, излезли от употреба преди 1978г., по-младият от двата сеизмографа е от 1903 година и при него технологията за регистриране е чрез фото-регистрация. Този апарат е руско производство - на приципа чрез трептението, уловено от сеизмичните събития, се записва чрез светлинен лъч, изпратен от огледала върху фото-лента. Този апарат е регистрирал Вранчанското заметресение, което се случва в 21:20 на 4 март 1977. Земетресението бе с магнитуд 7,4, а епицентърът му е в Източните Карпати, Окръг Вранча, Румъния.

Тогава държавната власт моментално е поискала информация за мястото на земетресението, магнитуд и продължителност, но заради технологията на фото-регистрация, димитровградските сеизмолози не могат да дадат бърза и точна информация, защото за да изведат данните от фото-регистратора е трябвало да промият и проявят фото-лентата на апарата, което отнема поне 30 минути. Данните от Димитровград се подават може би малко прибързано, разстоянието и силата, които изчисляват специалистите тук, са напълно точни, но бъркат посоката, от която идват вълните и обявяват, че земетресението се е случило в Албания, а не в Румъния. След това земетресение, държавата инвестира в по-съвременна техника и закупува и монтира американския апарат, който се използва и до днес.

В подземните нива на сеизмичната станция се пази и друг, по-стар апарат, като при него технологията за регистрация е с писане от писец върху опушена лента, която след регистрирано събитие трябва да се лакира, за да не бъде размазан или изтрит записът върху нея.

Георги продължава да бъде на страж за земетресения и регистрира всяко по-сериозно земетресение на планетата, като работи заедно с колежката си, сеизмологът Йонка Григорова. Георги Вълчев няма специалност сеизмология, той е учил за технически пощенски служител, но вече 38 години работи в местната сеизмологична станция.

Димитровград не се намира в спокойна зона, той е в разломната област на река Марица, и земетресения се случват в съседните ни държави Турция, Гърция, Македония и Румъния. Като вчера 6 февруари, е имало регистрирано земетресение в Гърция с магнитуд 5.1 по Рихтер, а днес -  4.2, отново там.  Няколко силни земетресения имаше регистрирани на скоро и в Турция.

Югоизточна Европа и средиземноморието са най-сеизмично активната част на Европа, като тук попадаме и ние.
„Ако погледнем към картата на регистрираните земетресения през втората половина на септември 2019г. в Европа, ще видим, че те са предимно съсредоточени в Италия и в Югоизточна Европа”, посочва Фредерик Тилман пред Нешинъл Джеографик.

Той обяснява това с придвижването на африканската континентална плоча на север – тя се приближава към Европа с по няколко милиметра годишно. Това води до сеизмично напрежение в целия регион, понеже част от Адриатическата микроплоча постепенно се подпъхва под Балканите. Ноевмври месец се случи заметресение с магнитуд от 6.4 по Рихтер в Албания, което взе много жертви и много разрушения.

Най-разрушителното регистрирано заметресение на територията на България е Чирпанското. Първият трус е регистриран в 11 часа и 20 минути преди обяд на 14 април 1928 година с епицентър на около 8 км северозападно от Чирпан и с магнитуд 6,8 по Рихтер. Денят е Велика събота по църковния календар. След 4 дни, на 18 април в 21 часа и 20 минути вечерта, следва нов силен трус с подобен магнитуд (7,0 по Рихтер) и епицентър близо до Поповица.

След първия трус са разрушени почти всички сгради в Чирпан и Борисовград (днешен Първомай). Седем хиляди семейства остават без покрив, деформирани са железопътни линии, изменен е дебитът на кладенците и изворите, за известно време изчезва Меричлерският минерален извор. Понякога вторият трус е наричан Пловдивското земетресение от 1928 г., поради големите разрушения, причинени от него на града. Една трета от Пловдив е разрушен.

Двете земетресения засягат 1/7 от територията на България. Пострадали са над 240 села. Жертвите са 107 души, а ранените - 500. Земетресенията причиняват общо щети на стойност около 3,3 милиарда лева. Над 72 хиляди сгради са засегнати, като около 26 хиляди сгради от тях са разрушени, от които и 250 – църкви.

В събота около обяд, когато става първият трус, много от хората са били извън домовете си, а децата в пролетна ваканция. Този факт спасява стотици човешки живота.

В ситуация на земетресение най-страшна е паниката, казва и сеизмологът Йонка Григорова, и добавя, че жертвите се дават основно в суматохата, която настъпва. Затова трябва да се действа спокойно и последователно. Да се спазват правилата: да не се излиза навън по стълби, да не се качваме в асансьор, да не излизаме на тераса, ако сме навън, да сме на място далеч от сградите.

„Няма срамно при земетресение да се скриеш под масата. Това място със сигурност е доста безопасно при такава ситуация и може да спаси живота ти“, добавя и Георги Вълчев.

Съвременната наука все още не може да предскаже мястото и силата на заместресение, може да определи само вероятните зони.