Кои въглехидрати са прости и кои сложни? Как консумацията им се отразява на тялото?

Въглехидратите са макроелемент, който е съществена част от обмяната на веществата в нашето тяло. Те са жизненоважни за редица метаболитни процеси, тъй като са основен източник на енергия за организма. Заради факта, че въглехидратите предизвикват скок в кръвната захар и злоупотребата с тях може да доведе не само до наднормено тегло, но и до диабет, те са сочени като главен виновник за редица здравословни проблеми. Именно заради това и нагласите към въглехидратите са поляризирани. Едни хора ги демонизират и предпочитат да ги премахнат изцяло от диетата си, а други ги предпочитат.

Не всички въглехидрати са еднакви. Затова и можем условно да ги разделим на добри и лоши, въпреки че такава научна класификация не съществува. Най-общо казано, лошите въглехидрати са онези, представляващи добавени захари, от които реално тялото ни няма нужда.

Какво точно представляват въглехидратите?

Въглехидратите са молекули, които имат въглеродни, водородни и кислородни атоми в състава си. В храненето въглехидратите се отнасят до един от трите макроелемента, разделени в три групи: монозахариди, дизахариди и полизахариди.

Монозахаридите са основната форма на въглехидратите. В тях се включват простите захари, като глюкоза и фруктоза.

Дизахаридите представляват две монозахаридни молекули, например лактоза или захароза.

Полизахаридите са вериги от повече от две монозахаридни молекули, свързани заедно, които включват и фибри и нишесте в състава си.

Основната цел на въглехидратите е да осигурят енергия на организма, както за движението на тялото, така и за извършване на всеки процес в него. Повечето въглехидрати се разпадат до глюкоза, която се използва за енергия, но в някои случаи крайните продукти от въглехидратите се складират и под формата на мазнини, които да се използват за енергия, но по-късно.

Фибрите правят изключение от правилото. Те не доставят енергия пряко на организма, а по-скоро подхранват добрите бактерии в храносмилателната система, от които зависи обмяната на веществата. Тези бактерии могат да използват фибрите за производство на мастни киселини, които някои от клетките могат да използват за енергия.

Каква е разликата между „добри“ и „лоши“ въглехидрати?

Вместо да разграничаваме така полярно различните видове въглехидрати, разделяйки ги на добри и лоши, което води до не особено правилно поддържане на здравословната връзка с храната, е по-добре да ги разделим на прости и сложни, каквито реално са.

Прости въглехидрати

Простите въглехидрати са монозахаридите и дизахаридите. Те са известни като така наречените „лоши въглехидрати“, които осигуряват бърз прилив на енергия. Примерите за прости въглехидрати са бял хляб, тестени изделия, захарни напитки, сладкиши и десерти, паста.

Сложни въглехидрати

Полизахаридите са съставени от сложни вериги въглехидрати, придружени с фибри и нишесте. Те условно се смятат за „добри въглехидрати“, тъй като при разпада им нивата на кръвната захар не скачат рязко, както при простите въглехидрати. Те съдържат по-дълги вериги въглехидратни молекули, които отнемат повече време на организма за разграждане и усвояване. Примери за сложни въглехидрати са зеленчуците, плодовете, бобовите растения, пълнозърнестите храни.

Технически тялото може да функционира и без въглехидрати. На тази теория са базирани всички нисковъглехидратни диети и хранителни режими. Това обаче не означава, че въглехидратите са ненужни, напротив. Когато се консумират отговорно и в оптимални количества, те са здравословни и питателни за нашия организъм. Въглехидратите имат съществени ползи за здравето.

Според проучване, публикувано в „The Lancet Public Health“, диета с умерени количества въглехидрати намалява риска от ранна смърт повече, отколкото диетите, които изключват тези съединения. Онова, което е наистина съществено за здравето е да не се злоупотребява с рафинираните прости захари, които са в основата на редица здравословни проблеми.