За около половин година смолянчанинът построява истински дворец за своите любими гълъби

Асен Асенов е човек с мечти, които кацат на рамото му като гълъбите, които отглежда от години. Те са неговата голяма любов, след семейството му и ги отглежда още от дете. Сега обаче 44-годишният смолянчанин осъществи мечтата си да им направи истински палат, който сам построи за около пет месеца и завърши в началото на тази година. Всяко нещо е изработил собственоръчно и изцяло със лични средства. Отглеждането на гълъби е негово хоби от малък, сега това е осъществената му мечта.

Да твори и създава чудеса с ръцете си не го спират нито трудностите в живота, нито фактът, че не чува и не може да говори.

Първоначално отглеждал птиците от породите пощенски и декоративни като любител, но вече в гълъбарника-палат, който им построи, живеят 15 птици от специални породи, които издържат на високи и дълги полети. А Асен пък може с часове да ги наблюдава, защото както сам споделя-това го кара да се чувства свободен и го успокоява.

Той може да прави всичко свързано със строителството, лепи камък, зида, строи, както казва сестра му Магдалена, която ни разказва за него, „той има златни ръце и може да прави всичко.“ Смолянчанинът може да говори и пише, завършил е специално училище за глухонеми в Пловдив, където родителите му го пращат още 4-годишен.

„Аз бях малка, но помня, че всеки петък мама и татко отиваха да го вземат, а в неделя го връщаха в училището. Целта беше да научи езика на глухонемите. Сега може да пише и да говори, но не чува. Ние сме свикнали, разговаряме с жестове, а той чете по устните ни какво казваме.“, разказва Магдалена, която е с 10 години по-малка.

Проблемът със слуха не е наследствен, но е от ранното детство и се задълбочава сериозно след като пада тежко и се налага сериозна операция на главата. Сега се води "тежкочуващ", има слухов апарат и с него може да чува, но отказва да го носи. Поради проблемите със слуха си търси работа, на която не е нужно да има активна комуникацията и да разговаря с колеги, нито пък да има риск от това, че има проблем със слуха. „Трудно е, работодателите не са особено активни да наемат хора със специални нужди.“, споделя 34-годишната Магдалена, която също е много дейна-грижи се за двама сина, работи и учи второ висше фармация. Тя не крие, че се възхищава на по-големия си брат и на семейството, което е създал със Даниела, която също е глухоняма. Срещат се в Пловдив докато тя учи зъботехника, а той техникум по дърводелство, което днес му помага да развива хобито си да отглежда гълъби и да твори докато строи.

На майсторлъка в строителството се научил докато ходел с баща си по обектите, бързо схващал и сам усвоил занаята, а днес е истински майстор.

Асен и Даниела имат син и дъщеря, които не са наследили проблема на родителите си, самостоятелни и отговорни са още от ранна възраст, а днес са отличници. Големият Светослав е ученик в 11 клас в ППМГ в Смолян, отличен ученик и с изявени способности по биология и химия, които вече доказва с участия в олимпиади и състезания на национално ниво, не е избрал какво ще учи, но вероятно ще се насочи към ветеринарната медицина в Стара Загора. Дъщеричката им пък е третокласничка в 6-то ОУ “Иван Вазов“ в Смолян и също е много ученолюбива и отговорна.

Асен е построил малък рай за птиците си, сега има около 15 гълъба, иска да направи двойки и да има малки, които да подарява или продава, но всичко това е повече хоби. „Понякога го гледам от терасата, по два часа седи и ги наблюдава, казвам му, че ще го заболи врата така вперен с часове в небето към летящите птици, но той отговаря: „Ти не знаеш какво изпитвам, колко ме успокоява и радва като ги гледам.“, споделя Магдалена, която признава, че по-големият й брат е пример за нея в живота и в работата.

Щиляна Чакърова