Разработва ли се ваксина срещу корона вирус?
Множество организации, включително Националните здравни институти, се включват в усилията да се разработи ваксина за този нов щам коронавирус, известен сред учените като 2019-nCoV.

Учените тепърва започват да работят, но тяхната стратегия за разработването на ваксина ще се възползва както от работата, извършена върху близко свързани вируси, като SARS и MERS, така и от напредъка във ваксините с нуклеинова киселина, които са ваксини на базата на ДНК и РНК, които произвеждат ваксинния антиген в собственото ви тяло.

Работило ли се е по ваксина срещу новия коронавирус в Ухан?
Не, но работата продължаваше за други тясно свързани коронавируси, които причиниха тежко заболяване при хората, а именно MERS и SARS.

Учените не са били загрижени за този конкретен щам, тъй като не са знаели за съществуването му и че може да причини заболяване у хората, докато не започна заразата в Ухан.

Как учените знаят кога да работят по ваксина срещу коронавирус?
Работата по ваксините срещу тежки коронавируси е започнала исторически след като вирусите започват да заразяват хората.

Като се има предвид, че това е третото голямо огнище на нов коронавирус, което имахме през последните две десетилетия, а също и предвид тежестта на заболяването, причинено от тези вируси, трябва да помислим да инвестираме в разработването на ваксина, която би била широко защитна срещу тях вируси.

Какво включва тази работа и кога всъщност може да имаме ваксина?
Тази работа включва проектиране на ваксинните конструкции - например, производство на правилните целеви антигени, вирусни протеини, които са насочващи за имунната система; после тестване на животински модели, за да се покаже, че те защитават и са безопасни.

След установяване на безопасността и ефикасността, ваксините могат да преминат към клинични изпитвания при хора. Ако ваксините предизвикват очаквания имунен отговор и защита и се окажат безопасни, те могат да бъдат произведени масово за ваксинация на населението.

В момента липсват вирусни изолати (или проби от вируса) за тестване на ваксините срещу него. Също така липсват антитела, за да се уверят учените, че ваксината е в добра форма. Вирусът е необходим, за да проверят изследователите дали имунният отговор, предизвикан от ваксината, работи.

Също така специалистите трябва да установят на какви животни да тестват ваксината. Това потенциално може да включва мишки и примати.

Разработването на ваксинa вероятно ще отнеме месеци.

Ще могат ли хората някога да са в безопасност при такива огнища?
Очакваме тези видове огнища да се появят в обозримо бъдеще през нередовни интервали, пишат в статия Обри Гордън, професор по обществено здраве в Мичиганския университет и Флориан Крамър, професор по ваксинология в Медицинското училище Маунт Синай в Икан.

За да се опитаме да предотвратим големи огнища и пандемии, трябва да подобрим надзора както при хора, така и при животни по целия свят, както и да инвестираме в оценка на риска, позволявайки на учените да оценят потенциалната заплаха за човешкото здраве от откритите вируси.

Вярваме, че е необходимо глобално действие, за да се инвестира в нови подходи за ваксина, които могат бързо да се използват, когато се появи нов вирус като сегашния коронавирус, както и вируси, подобни на Зика, Ебола или грип.

В момента отговорите на възникващите патогени са най-вече реактивни, което означава, че те започват след настъпването на епидемията. Нуждаем се от по-активен подход, подкрепен от непрекъснато финансиране.

Статията е публикува в Тhe Conversation под Creative Commons.