Вълнуващите технологии, които разкриват генетичните механизми на рака и насочват имунната система срещу него, дават поводи за гръмки заглавия в медиите, но специалистите предупреждават, че трябва да не даваме твърде много надежди и да не забравяме ограниченото въздействие на тези терапии. 

Авторът на статията в Nature, Винай Прасад (Vinay Prasad), казва, че е по-добре да се съсредоточим върху обществените здравни стратегии, които са по-малко бляскави.

Според специалистите към 2018 г. само 8,33% от населението с напреднал рак отговаря на условията за прилагането на терапия, насочена към генома, спрямо 5.09% през 2006 г. Друго пpоучване установи, че хората с рак на белите дробове, които отговарят на условията за геномно лечение и които го получават като цяло живеят около 30 седмици повече от тези, които също отговарят на условията и не се лекуват. Тази полза е реална, но е малко вероятно да промени степента на смъртност сред населението.

По подобен начин имунотерапията - която се разпространи на пазара през 2015 г. - може да има само ограничени ефекти върху спада на общата смъртност от рак. Ползите за меланома и за напреднал и метастазен рак на белия дроб са впечатляващи, но засега засягат сравнително малко хора.

Много по-голям спад в смъртността от рак ще дойде от по-добрата социална политика. Американското общество за борба с рака изчисли, че през 2014 г. 59% от смъртните случаи от рак на белия дроб, наблюдавани при хора на възраст 25–74 години, биха могли да бъдат предотвратени при по-добри социално-икономически условия.

"От данните става ясно, че по-голямата част от нашите най-ефективни решения ще бъдат търсени извън лабораториите за авангардни лекарства", отбелязва авторът. "Това означава, че трябва да създадем стратегии за лечение на хипертония, да прекратим употребата на тютюневи изделия, да създадем политики, които се борят срещу затлъстяването и употребата на канцерогенни вещества в околната среда и насърчават физическата активност. В онкологичната ми клиника често ми се иска да имам по-ефективни лекарства за човека пред мен. Аз също искам сложни процедури, които работят. Но това, което наистина искам е, човекът, когото лекувам, изобщо да не е имал рак".

В статията се посочват като опасни фактори, създаващи риск от онкологични заболявания, продължаващата употреба на известния като канцерогенен азбест, замърсяването на въздуха с прахови частици, ясно свързано с по-високия процент на заболявания и смърт, липсата на забрана на пестицида хлорпирифос, свързан с нарушено мозъчно развитие на децата, и атразин, свързани с левкемия.

"Моето дълбоко разочарование е следното: трудно е да избягаме от извода, че ние като общество не правим всичко необходимо, за да подобрим здравето си. Ние даваме приоритет на лекарства, които струват 100 000 щатски долара годишно или повече, и в същото време не прилагаме ограниченията върху замърсяването на околната среда. Тези политики имат едно общо нещо: те увеличават корпоративните печалби. Ще е необходимо пренастройване на публичната политика, за да се гарантира, че следваме системи, които вместо това дават приоритет на здравето".

"Политиките за обществено здраве не са персонализирани за всеки индивид, но могат да насърчават дълголетието за всички нас, дори и да не създават добри истории за научни пробиви или чудотворни лекарства. В тази вълнуваща епоха на прецизна медицина ще имаме най-голяма полза, ако осигурим по-добро здраве за всички", заключава авторът.

Източник: Our best weapons against cancer are not magic bullets, Vinay Prasad, Nature, 21 January 2020