Най-отдалечената умираща галактика, открита досега, е по-масивна от нашия Млечен път, с повече от трилион звезди и нейното "ядро" вече е било формирано 1,5 милиарда години след Големия взрив, преди 12 милиарда години. Това е много по-рано, около 1 милиард години по-рано, отколкото сочат предишни измервания (възрастта на Вселената се определяа на 13,7 ± 0,2 милиарда години). За откритията си учените от университета в Копенхаген в сътрудничество с японски астрофизици съощават в EurekAlert!. 

Откритието допълва нашите знания за формирането на Вселената по-общо и може да доведе до преразглеждане на компютърните модели - един от най-основните инструменти, които астрономите използват. Резултатът, получен в тясно сътрудничество с Масаюки Танака и неговите колеги в Националната обсерватория на Япония, е публикуван в Astrophysical Journal Letters и Astrophysical Journal.

Какво е "мъртва" галактика?

Галактиките се категоризират като мъртви или живи. Мъртвите галактики вече не образуват звезди, докато живите галактики са все още ярки, с активно звездообразуване. "Угасваща“ е галактика в процеса на умиране, което означава, че нейното звездообразуване е значително намаляло. Тези галактики не са толкова ярки, колкото живите галактики, но не са и толкова тъмни, колкото мъртвите галактики. Изследователите използват този спектър на яркост като основен за идентификация при наблюденията на галактики във Вселената.

Най-отдалечената умираща галактика открита досега разкрива забележителна зрялост

Екип от изследователи на космическия център в Института Нилс Бор и Националната обсерватория на Япония наскоро откриха масивна галактика, вече умираща 1,5 милиарда години след Големия взрив, най-далечната по рода си. "Освен това установихме, че ядрото ѝ изглежда вече напълно оформено по това време", казва Масаюки Танака. Астрофизиците считат,  че когато тези умиращи гигантски системи са били все още живи и образували звезди, те може да не са били толкова екстремни.

Защо умират галактиките? 

Това е един от най-големите въпроси в астрофизиката и той все още няма отговор. Например Млечният път все още е жив и бавно образува нови звезди, но не твърде далеч (в астрономически план), централната галактика на клъстера Дева - M87, е мъртва и напълно различна. Защо е така? "Това може да е свързано с наличието на гигантска и активна черна дупка в центъра на галактики като M87", казва Валентино.

Наблюденията на учените не са твърде далеч от това, което прогнозират най-новите модели. "Доскоро нямахме много наблюдения, които да сравним с моделите... Колкото повече галактики можем да изучаваме, толкова по-добре сме в състояние да разберем свойствата или ситуациите, водещи до определено състояние, ако галактиката е жива, умираща или мъртва. По същество става въпрос за правилното писане на историята на Вселената и с все по-големи и по-големи детайли. В същото време, ние настройваме компютърните модели да вземат предвид наблюденията ни, което е огромен напредък не само за нашия бранш, но и за астрономията като цяло", обяснява Франческо Валентино.

Astrophysical Journal Letters: Stellar Velocity Disperson of a Massive Quenching Galaxy at z=4.01 https://iopscience.iop.org/article/10.3847/2041-8213/ab4ff3#artAbst

Quiescent galaxies 1.5 billion years after the Big Bang and their progenitors https://arxiv.org/abs/1909.10540v2