Без да си давате сметка за това, вие го пиете, ядете, докосвате, вдишвате... Трудно е алуминият да бъде избегнат, защото е навсякъде. Можете обаче да намалите рисковете.

Веднъж попаднал в тялото, алуминият се отлага в костите, белите дробове, черния дроб и мозъка. Бъбреците успяват да филтрират голяма част от него, но все пак нещо се промъква през тях.

Трябва ли да се тревожим?

Според специалистите алуминият е токсичен само при прекалено често излагане на въздействието му. Това се отнася до работещите в индустрията, свързана с този метал, тъй като те го вдишват, и до пациенти с бъбречна недостатъчност, при които може да се появи заболяване на нервната система под влияние на алуминия, съдържащ се в продуктите за диализа. Смята се също, че е възможно с него да са свързани болестта на Алцхаймер и възпалителните чревни заболявания.

• Алуминият е токсичен метал, който не доставя нищо ценно на организма. Той се съдържа в малки количества във въздуха, храните, козметичните продукти и някои лекарства.

В храните

Алуминият, съдържащ се в почвата, преминава в растенията, особено в житните култури и зеленчуците, дори и да са от биологично производство. Освен това той може да попадне в храните чрез амбалажа и кухненските прибори, най-вече под влияние на топлината и когато хранителните продукти са кисели.
За щастие само 0,01 до 1% от погълнатия алуминий преминава през храносмилателния тракт.

• Световната здравна организация определя за гранична седмична доза 1 мг на килограм телесно тегло. За възрастен човек, тежащ 60 кг, това означава, че той не бива да поглъща повече от 60 мг алуминий седмично. Тази доза се надхвърля при едва 1,6 % от децата и 0,2% от възрастните.

Полезни съвети

За да сготвите кисели продукти като домати или кайсии, използвайте съдове и прибори от неръждаема стомана или керамични. За предпочитане са стъклените буркани, когато правите консерви.

Заменете алуминиевото фолио с хартия за печене, ако искате да приготвите нещо във фурната.

Гледайте добре етикетите – алуминият в добавките към храните е обозначен с Е173, от Е520 до Е523, Е541, от Е554 до Е556, Е558, Е559 и Е1452.

В козметичните продукти

Можем да открием опасния метал в лаковете за нокти, слънцепредпазните кремове, боите за коса и особено в дезодорантите против изпотяване, които съдържат алуминиеви соли. Около 18% от алуминия успява да проникне в кожата, когато по нея има микро разранявания, например след бръснене или епилация. На производителите на козметични продукти е наложено да не влагат повече от 0,6% алуминий.

• Две научни изследвания създават тревога около дезодорантите. Едното е английско. Заключението му е, че продължителната употреба на дезодорант, съдържащ алуминиеви соли, води до повишен риск от рак на млечната жлеза.
• Другото е швейцарско и според него след 9-седмична употреба на такъв продукт клетките на млечната жлеза добиват характеристиката на ракови клетки. Проучванията продължават.

Полезни съвети

Докато този въпрос все още не е категорично изяснен, използвайте дезодоранти, които не пречат на изпотяването, още повече че чрез него се елиминира част от алуминия, съдържащ се в организма.

Избирайте дезодоранти, на които пише „без алуминиеви соли”, а не само „без алуминиев хлорхидрат”.

В лекарствата

Някои медикаменти против киселини съдържат много алуминий и ако ги взимате редовно, бързо ще надхвърлите допустимата безопасна доза.

Полезни съвети

Можете да приемате такива лекарства само епизодично и без да ги съчетавате със сок от портокали или лимон – плодове, които увеличават абсорбцията на алуминия.

Във ваксините

Алуминият се използва във ваксините, за да усили имунната реакция на организма, например във ваксините против дифтерия, тетанус, полиомиелит, против хепатит А и В, против папиломавирус и др. Подозира се, че алуминиевите съставки могат да доведат до мускулни и ставни болки, обща умора, смущения в съня и неврокогнитивни проблеми. Въпреки това ползата от ваксинациите е много по-голяма от евентуалното въздействие на алуминия.

Къде има най-много алуминий?

• Подправки – 145 мг/кг
• Морски дарове – 21,1 мг/кг
• Магданоз и копър – 19 мг/кг
• Шоколад – 15,6 мг/кг
• Млечни продукти – 6,5 мг/кг
• Повечето зеленчуци – от 5 до 150 мг/кг