Каляването или наричано още моржуване се практикува главно от страните в Северна Европа, но е разпространена в голяма степен и в Русия. Първите намерени доказателства за използването му са още от древността, а според запазените източници Хипократ също е предписвал потапяне в студена вода.

Според вярванията богинята Тетида носила своя новороден син Ахил и го потапяла с главата надолу в леденостудената река Стикс, която течала покрай царството на мъртвите, за да го направи неуязвим за болести и оръжие. Откъдето идва и легендата за Ахил и Ахилесовата пета – единственото уязвимо място в тялото му.

Но, освен митовете и легенди, по-важното е, че науката казва – да, закаляването наистина съществува и то трябва да се практикува.

Няколко са начините за провеждане на закалителни процедури. Най-често се прилагат поддържане на по-ниска температура в стаята – близка до тази, която се препоръчва при кърмачетата – 20-21° C. Освен това обличане на по-тънки дрехи както в стаята, така и при излизане навън. Контрастните душове също са подходящи, като експертите препоръчват да завършваме с хладка вода в края всеки път, когато си вземаме душ. Друг вариант е да оставим тялото да изсъхне, без да се попиваме.

Най-честите препоръки на невропсихолозите за подобряване на съня е именно спането на ниска температура. Обикновено те препоръчват стаята, в която се спи да не се отоплява, а да разчитаме само на завивките.

Ако разгледаме на микро ниво причината закалителните процедури да дават добри резултати и да бъдат успешни, трябва да започнем от рецепторите в тялото, които реагират на определено дразнение. Когато дразненето е еднократно, реакцията е в максимума си. Когато същото дразнение обаче е продължително, възбуждането на рецептора постепенно намалява.

Това означава, че можем да каляваме организма срещу съответния дразнител, бил той болков стимул или друг, но при задължителното присъствие на самото дразнене. Важно е да се отбележи, че първите опити ще са най-неприятни, а заедно с това и не всяка зона на тялото е еднакво податлива на подобен тип приспособяване.

Продължителността на дразнението осигурява и ново хуморално равновесие, което би трябвало да бъде устойчиво. Новото хуморално равновесие гарантира нова равновесна точка на хомеостазата. Новата равновесна точка от своя страна вече е адаптация на организма към променящата се среда и като резултат получаваме каляване.

Организмът е способен да се справи без особен проблем с някои обичайно трудни и опасни ситуации, ако е имал времето да се адаптира, ако е привикнал на дразнението и се е научил да го контролира. Ако стресираме организма еднократно и очакваме закаляващ резултат – той няма как да бъде налице при условие, че няма адаптация.

Но каляването има и своите ограничения и противопоказания. Каквото и да правим, има критични температури и натоварвания, които не бихме могли да преодолеем. Освен това при пациенти с декомпенсирали или напреднали форми на сърдечносъдово заболяване процедурите трябва да бъдат ограничени до минимум.

Какви са ефектите, които се проявяват в организма при провеждане на закалителни процедури?

На първо място се активират имунните защити на организма, но това далеч не са единствените ефекти. Освен това организмът става по-толерантен към стресори с различен произход, включително и към болка. Значително намаляват епизодите на депресия и тревожност. Все повече изследователи в областта отчитат и антитуморния отговор на организма, като паралелно с това се повишават нивата на тестостерон.

Подобрява се още кръвообращението поради „гимнастиката“ на съдовете, която се прави с контрастните температури. Тонусът на организма се повишава, а с това и производителността.