„Парите свършиха“ е посланието, което влиятелните банкери от централните банки изпращат на правителствените лидери. Въпреки че през 2020 година икономиката на ЕС се очаква да нарасне, макар и с незначителните 1,2%, няколко от най-големите европейски икономики са на ръба на рецесията. Този път централните банки ще имат малко ходове на действие, за да смекчат нейните ефекти.
Почти цялата заслуга за спасяването на Европа от двойната рецесия след катастрофата през 2008-09 г. е на гуверньора на Английската централна банка Марк Карни и на председателя на Европейската централна банка Марио Драги. Те наложиха стимулирането на търсенето чрез намаляване на лихвите и вкарване на пари в икономиката. Двамата обаче действаха сами, а и техните мандати приключиха.
Междувременно финансовите министри, които имат възможност да стимулират икономиките си, решиха да не го правят. Други бяха прекалено заети да удовлетворяват Европейската комисия, поддържайки бюджетния си дефицит под или близо до 3-процентната граница спрямо Пакта за стабилност и растеж.
„Всички основни централни банки имат по-малко поле за действие, отколкото преди. Смятам, че тази ситуация ще се запази още известно време“, каза Марк Карни пред Financial Times във вторник.
„Ако има по-голям спад, не е ясно дали паричната политика ще има достатъчно поле за действие“, добави той.
Предупреждението е сериозно и Карни не е единствен. Драги и неговата наследница в ЕЦБ Кристин Лагард отдавна призовават правителствата да поемат отговорност – до голяма степен напразно.
Фактът, че Европа е толкова зле подготвена десетилетие след финансовата криза, е свидетелство за плахата политика в много национални столици и в Брюксел.
От своя страна този месец ЕЦБ започва преглед дали инструментариумът ѝ от политики може да бъде разширен. Анализът се очаква той да приключи до края на 2020 г. Междувременно, настоящата програма на ЕЦБ за стимулиране на икономиката остава в сила. Но паричната политика има своите ограничения.
Донякъде е иронично, че непосредствените планове на премиера на Обединеното кралство Борис Джонсън за Великобритания след Брекзит може да са добър пример и за други страни.
Обвинявайки Лейбъристката партия в обещания за безразсъдни планове за публични разходи, консерваторският премиер планира собствените си харчове, фокусирани върху отдавна закъснелите инвестиции в инфраструктура в северната и средната част на Англия.
Този стимул би могъл да помогне на Обединеното кралство да избегне рецесия след Брекзит, макар и вероятно за сметка на краткосрочен дълг и увеличение на дефицита. Разбира се, извън ЕС, Лондон вече няма да трябва да обръща внимание на Пакта за стабилност и растеж на блока, чийто фискални изисквания ограничават правителствата във времена на криза.
От ноември миналата година нито една държава-членка не е подложена на процедура за прекомерен дефицит, въпреки че само девет от тях са в съответствие с Пакта. Времето за подготовка преди следващата криза обаче е на изчерпване.
