Онлайн петиция само за няколко дни събра над 6000 подписа на майки, съпруги и деца на моряци, пише Impressio по празниците. Е, сега са я подписали вече около 7500 души. Споделена е от 17 хиляди в социалната мрежа.

Във въпросната реклама на голяма търговска верига корабният механик Христо - героят във видеоклипа, се натъжава от разговор по корабната радиовръзка с детето си. Той е в открито море, далеч от брега, където го чакат близките му. Но обещава подаръци - играчки от цял свят за любимото си дете. Когато се завърне!... След финалната сцена в рекламата се отброяват оставащите дни до Коледа.

"Но не и тези, които Христо ще прекара в бурното море, в ръцете на съдбата!", пише съпруга на моряк в петиция. "Рекламата е тъжна и напрягаща, напълно неподходяща за позитивните мисли, които всички трябва да имаме по Коледа!"

Авторът на статията в Impressio, изглежда се чуди. Според него "Всъщност, погледната под друг ракурс, въпросната реклама е кратък драматичен филм. При това - с нелошо актьорско изпълнение. Въпросът е дали негативизмът срещу нея идва от художествения похват, който се заиграва с чувствата на хората, или от търговските му цели?! Или, дали пък не е провокиран от нещо по-дълбоко, което е докоснало посланието - нашето недоволство от живота, който водим?! Нещо, от което бягаме и не обичаме да ни се припомня?! Не е ли по-скоро това, което ни гневи, а не толкова търговската "агресия"?!"

"Вместо да е жизнерадостна, рекламата показва съдбите на хиляди българи - не само моряци, а изобщо хора, тръгнали на път да вадят хляба си, за да изхранят семейството си - тираджии, гледачи на възрастни хора и куп още професии", пишат недоволните, подписали петицията.

"Точно в тези думи се оглежда истинската причина на нашия гняв - ние не искаме да ни се припомня, че сме "хората, тръгнали на път да си вадят хляба" - искаме да чуем и да видим нещо по-позитивно. Искаме да СЕ видим различни от това, което сме. Какъв е "преводът"? - Искаме такава реклама, чрез която да избягаме от реалността. Искаме нещо, което да носи, макар и измамно, но обещание за промяна, за нещо по-добро.

И тук стигаме до въпроса: Как трябва да изглежда художественото претворяване на едно рекламно послание? "Бягство" от действителността ли е ключът на рекламата?! Въпросът има две страни - търговски и човешки."

"В съдържанието на рекламата се изтъкват на преден план играчките, които ще донесе бащата при завръщането му. Ами ако не се прибере?!", пита риторично създателката на петицията срещу рекламата. Чувствам се лично засегната от посланието на клипа. Със сигурност и много други хора споделят същото мнение! Тази реклама носи болка, огорчение и разочарование и образува тежка буца в гърлото! Смятам, че има далеч по-удачен начин да отброиш дните до Коледа", пише в информацията към онлайн-петицията тя.

Противоречивата реклама е гледана от над 1 милион потребители в YouTube, пише Impresio по Коледа. Към днешна дата, когато обратното отброяване е вече в историята, на видеото са скрити и броячите, и коментарите. Самото видео обаче си стои. Явно голямата търговска верига не взема предвид този отклик в петицията.

И така, какво изкуство е рекламата? Напълно консуматорско изкуство, оценката за което дават не критици и естети, а продажбите. Провокативно, позитивно, остроумно, закачливо, радостно, илюзорно? Може да е всякакво. Едно обаче е задължително - да не смущава и разстройва никого, след като е в публичното пространство.

Ако трябва да отговорим на въпроса за "бягството" от действителността, по-добре да пращаме хората да гледат Ибсен, той е експерт по темата и има отговори. Но до голяма степен, всеки човек създава собствена действителност, в която от време на време нахлува някой или нещо. А когато сме отворили широко вратата за коледни радости и подаръци, още по-тъжно ни става да нахлуе някаква такава потресаваща реклама и ни свари нищо не подозиращи и неподготвени. И това ще да е отговорът на въпроса какво е рекламата. Рекламата е такова масирано нахлуване, което ни атакува безброй пъти и успява да ни хване неподготвени. Да ни накара да се видим в лоша светлина, да ни засрами, ужаси, натъжи, отврати. Казват, че негативните емоции манипулирали по-добре и давали по-траен резултат.

Между другото, във Великобритания, ако има толкова сигнали за публично излъчвано съдържание, следва разследване и санкции. В Южна Корея и ЮАР преди да бъдат пуснати за публично гледане, рекламите минават комисия. Сигурно и други страни са намерили начини за защита от художествените напъни да се предаде рекламното послание.

И накрая: как искаме да се виждаме, как се виждаме и как е по-добре да се виждаме? Щото може да сме бедни и жизнерадостни като Оливър Туист, да сме разделени и да пазим здрава връзката помежду си, да си изпращаме целувки и усмивки през океани и морета. И никой не бива да ни депресира с нещата от живота ни, които не можем нито да променим, нито да приемем. Ние, оцеляващите в тази сбъркана България, и близките ни, пръснати по света, ние просто няма да пазаруваме от тази голяма търговска верига. И от тази гледна точка (да се върнем на въпросите на Impressio), просто веднага става ясно колко и каква работа е свършила тази майсторски направена реклама...

Оставаме хора, ние, българите. Имаме сълзи за загиналите български моряци. Сърцата ни болят за близките им. Имаме щедри сърца, готови да откликнат на мъката на другите. Искаме да мислим с надежда за живите, за нашите хора, които изкарват хляба си далеч от дома. И ние не живеем в измислен прекрасен свят, а в свят, който ни разделя. Имаме в душите си много струни, на които може да се свири, но някои не позволяваме да бъдат докосвани така грубо, както прави тази реклама. Ето и линк към петицията, ако възмущението ви остава, макар да мина време от обратното отброяване.