Всеки родител знае, че спортът има не само физически, но и психологически позитиви върху развитието на децата. Не само, че той ангажира свободното им време и ги предпазва да вършат глупости и да придобиват вредни навици, но и ги учи на:

Самочувствие

Децата, които спортуват, често получават много похвали по време на тренировката при добро изпълнение. Елементарни жестове като потупване по рамото, юмрук във въздуха или „хай файв“ карат детето да се гордее със себе си и постижението си и така постепенно да трупа самочувствие.
Похвалите не са само от треньорите, а и от съотборниците му/ѝ, което само валидира чувството му за ценност.

Ако пък успее да покаже резултати и на състезания, това е много силен бууст за неговата лична самооценка, тъй като получава още по-високо признание и аплодисменти.

Социални умения

Спортуването особено в екипен спорт учи децата на социални умения и работа в екип. Те се учат на сътрудничество, помощ, подкрепа, получават усещане за принадлежност и имат възможност да създават приятелства.

Приемане на загуба

В живота невинаги си победител. А никой не приема добре загубата. Спортът показва, че има начин да загубиш достойно и че след това е важно да работиш по-усилено върху себе си и ще победиш. Спортът е начин децата ви да се научат да губят без това да скърши желанието им и да ги демотивира, а точно обратното.

Дисциплина

Да си спортист изисква воля, лишения и желязна дисциплина. Хората, които са се занимавали сериозно със спорт дори за 2-3 години, се научават да са организирани, точни, систематизирани. Те рядко хленчат, защото знаят, че нещата се постигат с усилие.

Борбеност

Друго много важно предимство на спорта при децата е, че ги учи на борбеност. Средата на тренировки често е конкурентна и това събужда техния състезателен дух и им помага да са силни и напористи и в живота.