Читалището в смолянското село Могилица възстанови забравен, но безценен ритуал от миналото, свързан с трите дни на народния празник Водици. Инициативата за възстановката е на библиотекарката Анелия Малинова и местни активни самодейки от читалището. Девойки и момичета от Могилица, облечени в красиви носии, вчера изпълниха традиционния ритуал за гадаене и наричане, свързан с любовта и тайнствата на "мълчаната" вода, която в трите дни около Богоявление се смята за вълшебна.
„Водиците- характерното в нашия край е, че на 6 срещу 7 януари вечерта, момичетата, които са били за женене са минавали на „Водици“. По- възрастна жена „открадвала“ от съседи пшеница (която те умишлено оставяли) и ги повеждала към близкия поток, като носела със себе си "водач" или хвойново дърво, което служело за мостче. Момите вземали в шепа малко от пшеницата, обричали я, за да видят в съня си своя бъдещ избраник и преминавайки през мостчето я хвърляли водата. Задължително е при този обичай било да се мълчи до сутринта. Без да продумват, момите се прибирали и лягали да спят, като се вярвало, че в съня си ще видят момъка, за когото ще се оженят.“, разказа за СмолянБГвести Анелия Малинова.
В ролята на възрастната жена-водач в ритуала, влезе-Силвия Шумарова, която е надхвърлила 70-те си години, но е една от най-активните и сърцати самодейки от Могилица и познава всички в селото., защото дълги години е била медицинска сестра.
За да се възстанови и пресъздаде старинния ритуал, са разпитани много местни стари жени, които помнят как се е правело на времето.
„Преди са го правели всички, аз също помня, че когато бях малка, баба ми го правеше за братовчедките ми, които бяха по-големи. Но не си спомнях точно какво е било. Говорихме с поне 10 възрастни жени в Могилица, разпитвахме ги за детайлите и накрая успяхме да уточним точно как е ставало. Оказа се, че в миналото този ритуал е бил изпълняван и от мъже, но после традицията отмира и се е запазва само при жените.“, разказа още Анелия.
Тя сподели и интересното откритие, че докато разпитвали старите жени, повечето признали, че наистина сънували бъдещите си съпрузи. „Една от тях, която е от съседно село разказа, че сънувала пътя към Могилица и къщата на мъжа си, друга пък призна, че видяла силуета на мъжа, за когото по-късно се омъжила. Силвия също е видяла своя бъдещ мъж, за когото се омъжила.“, разказва още Анелия.
Тя е категорична, че за да познаем себе си, трябва да познаем корените си. "Познавайки традициите си, се сдобиваме със силата на предците си. Ако аз не работех в читалището, нямаше да се разровя, да тръгна да чета и да разпитвам, и нямаше да открия, и да знам тези толкова ценни народни вярвания и обичаи. В Могилица имаме една малка общност, която редовно се събира, стараем се да държим буден духа.“, признава библиотекарката, която е сред активните участнички в местната самодейност. По думите й девойките, които участвали във възстановката на 6 януари 2020г са били малко смутени, но с огромен интерес и вълнение влезли в ролята на момите, които „дирят любимия.“
„Някои от тях се притесниха дали няма да сънуват някой друг освен настоящите си гаджета, но ние ги успокоихме, че това е стар обичай и носи добър късмет.“, смее се Анелия и допълва, че в Могилица ще продължат да събират и възстановяват обичаите от живота на предците от родопското село.
Щиляна Чакърова
