Преди 20 години в новогодишната нощ Русия преживява шок: президентът Елцин в специално телевизионно обръщение към народа неочаквано обявява публично своята оставка.

В паметта на хората тази реч на Елцин се свежда до една фраза: „Изморен съм, тръгвам си“. Всъщност Елцин произнася само втората част от изречението, което му приписват. Но той не казва нищо за умората. Той говори за "безсънните нощи, болезнените преживявания", "какво трябва да се направи, за да могат хората да живеят поне малко по-лесно и по-добре". Казва, че е "направил всичко възможно" ... 

В известен смисъл една от причините, поради които Елцин реши да излезе с историческото си изявление, се оказва мит:

"Остава много малко време за вълшебната дата в нашата история: настъпва 2000 година, нов век, ново хилядолетие ... Взех решение. Мислих дълго и болезнено. Днес, в последния ден от изминалия век, подавам оставка."

И накрая, вече поздравявайки гражданите за празника, той отново ще отбележи в какъв важен момент прави изявлението си: "Честита Нова година! Честит нов век, скъпи мои!"

Но или Борис Елцин е бил умишлено подведен, или неговите съветници са се объркали, но 20 век, според всички правила, приключва година по-късно - на 31 декември 2000 г. 

Освен красивата символика - ново хилядолетие, нова Русия, какво друго подтикнало Елцин 6 месеца преди края на мандата си да отстъпи мястото си на 47-годишния Владимир Путин, който като министър-председател на Руската федерация автоматично става и.д. президент? Самият Елцин го обяснява:

"Русия трябва да навлезе в новото хилядолетие с нови политици, с нови лица, с нови, умни, силни, енергични хора ... Да остана на власт още шест месеца, когато страната има силен човек, достоен да бъде президент, с когото днес почти всеки руснак свързва своите надежди за бъдещето?! Защо да го притеснявам, защо да чакам още шест месеца? Не, не е за мен, не за моя характер!"

Няма съмнение, че Владимир Путин със сигурност щеше да спечели президентските избори, дори ако те бяха проведени не през март, а през юни, както се очакваше. Тримесечното закъснение не би имало абсолютно никакъв ефект върху нищо, ако не се случи нещо напълно непредвидено в страната ... 

Точно на 19 декември 1999 г. новозпеченият блок "Единство", създаден да подкрепи премиера Путин, заема убедително второ място в изборите за Държавна Дума, като само с малко губи от мощната по това време комунистическа партия. За непопулярния Елцин в тази ситуация наистина вече е непосилно да остане на поста си.

Това бе потвърдено в неотдавнашно интервю с Владимир Познер от бившия шеф на президентската администрация и зет на Елцин, Валентин Юмашев: "Борис Николаевич осъзна, че в този момент, когато вълната на изборите беше успешна, точно когато Путин спечели ... да бъде президент и да попречи на Путин да продължи, той счете това за невъзможно и си тръгна".

Според Юмашев Елцин внимателно избирал наследника си и Путин бил неговия фаворит сред десет кандидатури. Само четирима души знаели, че именно Елцин ще информира хората на 31 декември - самият Юмашев, тогавашният шеф на администрацията Александър Волошин, ръководителят на правителството Владимир Путин и дъщерята на президента Татяна Дяченко. Преди да тръгне да запише телевизионното обръщение, Елцин разказал и на жена си за плановете си.

Операторът си спомня, че след като прочел последната фраза от обръщението си, Елцин останал неподвижен няколко минути, "а по лицето му се стичаха сълзи". 

Но по-голямата част от руския народ не беше склонен да оплаква оставката на първия президент, пише Виталий Цепляев. Според проучване на Фондацията за обществено мнение в началото на 2000 г. 67% от гражданите оценяват историческата роля на Елцин като отрицателна, а само 18% - като положителна. И така от социологическа гледна точка на 31 декември 1999 г. Борис Елцин направил точно това, което отдавна се очаквало от него, заключава авторът.

А в първия коментар под публикацията, някой пише: "Така никой не мислел тогава, че ще е още по-лошо", кратка и анонимна презентация на ерата на Путин, настъпила на 31 декември с оставката на Елцин.