Финансовите и икономическите перспективи пред държавата са сред водещите теми на медиите във времето на равносметка за годината.

"Финансовият министър Владислав Горанов обяви, че България може да замени лева с евро на 1 януари 2023 г. В ефира на "Дарик радио" той уточни, че страната не е подала официално документ за кандидатстване, за да бъде приета в механизма ЕРМ 2, така наречената чакалня на еврозоната. "Няма да кандидатстваме, преди да сме сигурни, че ще ни приемат. Репутационните щети иначе могат да бъдат много големи", коментира финансовият министър. Горанов за пореден път обяви, че е напълно реалистично до края на април, дори и по-рано, България да влезе в чакалнята. По думите му заради валутния борд страната няма смисъл да стои в чакалнята и един ден, но ще ѝ се наложи да спази срокът преди да бъде въведено еврото, който е около 2-3 години. "Ако през април 2020 г. попаднем в механизма ЕРМ 2, то тогава на 1 януари 2023 г. е реалистично да приемем еврото", допълни финансовият министър." - в. "Стандарт".

"Традицията повелява в края на годината да се харчат крупни суми от бюджета без особена обосновка, обсъждане или прозрачност и тази година не е изненада . Голям и непредвиден разход за тази година са отпуснатите допълнителни средства за строежа на Етап 3 на автомагистрала "Хемус", които според различни медии са 1,38 млрд. лв. Въпреки че тазгодишната история с отпуснатите допълнителни средства е малко по-различна от обикновено, тази практика повдига няколко сериозни въпроса относно планирането и изпълнението на публичните инвестиционни програми. На правителственото заседание на 11 декември 2019 г. са приети две постановления, касаещи АМ "Хемус". Едното е за отпускане на допълнителни средства на Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) в размер на около 10 млн. лв. за изготвяне на технически проект и строителство (инженеринг) на участък от км 78+500 до км 87+800 от пътен възел "Ябланица" до пътен възел "Боаза" (Лот 0). Средствата се осигуряват чрез преструктуриране на разходи и/или трансфери по централния бюджет, което означава, че не са предвидени в програмния бюджет на министерството. Това обаче е странно, защото в програмния бюджет на МРРБ (стр. 36) са предвидени средства за изготвяне на такъв проект, което означава, че или правителството е платило два пъти за едно и също нещо, или е изхарчило парите за нещо друго. Другото постановление е за отпускане на 483 млн. лв. за Лот 7-9, които отново се осигуряват чрез преструктуриране на разходи и/или трансфери по централния бюджет, като този път наистина средствата не са предвидени по бюджета на министерството. Заедно с отпускането на допълнителни средства обаче Министерският съвет прави и друга промяна - увеличава максималния размер на ангажиментите за разходи на МРРБ за 2019 г. от 571 млн. лв. на 1,38 млрд. лв. С влизане в сила на Закона за публичните финанси през 2013 г. се въвеждат тавани на ангажименти и задълженията за разходи. Първите представляват условни задължения за плащане, които възникват на база сключен договор, международно споразумение, нормативен акт и др., с предварително определен размер, а вторите са реални задължения за плащане, възникнали в резултат на изпълнение на въпросните договори и прочее. С други думи увеличението на максималния размер на ангажиментите за разходи не е отпускане на нови средства за АМ "Хемус", а увеличаване на възможността за сключване на нови договори за дейности по нея. Това вероятно е във връзка с постановление на МС от 13 декември 2018 г., с което се отпускат допълнителни средства в размер на 1,35 млрд. лв. за изграждане на Лот 1-6 от магистралата, които обаче постъпват по сметка за чужди средства на МРРБ, а не се харчат в рамките на годината. С други думи през 2018-2019 г. правителството отпуска допълнителни средства за АМ "Хемус" в размер на 1,84 млрд. лв., от които до края на 2019 г. ще бъдат изхарчени поне 500 млн. лв., а за останалите липсва информация към момента. Решенията за отпускане на непредвидени средства за финансиране на АМ "Хемус" през последните две години, както и финансирането на Национална програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради (по-известна като програмата за саниране) повдигат генерален въпрос относно планирането и изпълнението на държавната инвестиционна програма..." - в. "Дневник".

Прокуратурата, съдебната система и обсъжданите във връзка с тях промени в конституцията остават сред актуалните теми.

"Не разбираме правилно всичко, което ни се казва отвън, смята Филип Димитров, който визира препоръките на Венецианската комисия, отправени към България. Като конституционен съдия и наскоро избран заместник-председател на Венецианската комисия, той разясни, че препоръките се отнасят към конкретен казус, с който тя се е занимала и по който носи отговорност главния прокурор. В предаването "Още от деня" Филип Димитров обясни какъв е характера на Венецианската комисия към Съвета на Европа. Тя е доброволна структура, която заседава 4 пъти годината и цели хармонизация на европейското законодателство чрез подходите на правото. Нейните доклади нямат задължителен характер. В препоръките си за България тя е набелязала 3 аспекта за решаване на конкретния проблем. По отношение на призивите създаване на институцията независим прокурор Димитров се спря на някои особености на българската конституция, които се коренят назад във времето, когато тя беше създавана. Като цяло конституционният съдия приветства идеята за промени в основния закон, но непременно чрез полемика от сериозни експерти. Иначе, по думите му, "патосът в призивите за промяна на конституцията е по-скоро вреден". Запитан за вота на доверие, който той загуби през декември 1992 г., Димитров е убеден, че да поискаш вот на доверие е най-естественото нещо в политиката, когато си разбрал, че губиш политическото доверие. В този смисъл той изрази уважение към сегашния премиер Борисов, който при първото си правителство също поиска вот на доверие..." - в. "24 часа".

"Бившият премиер Иван Костов отправи сериозни критики към прокуратурата, като определи действията ѝ като крайно популистки... "Прокуратурата трябва да се запита дали не е някакъв популистки орган и не следва тежненията на тълпата. Чува се "разпни го тоя" и тръгва да го разпъва независимо дали има доказателства. Всичко се прави, просто защото така казва тълпата", заяви Костов, намеквайки за редица от акциите на прокуратурата, които се влачат с години по съдилищата заради проблеми в обвинителните актове. По думите му в част от действията на прокуратурата се виждало търсене на одобрение от хората. Той даде за пример засаждането на дръвче от новия главен прокурор Иван Гешев след повторното му избиране от Висшия съдебен съвет. По време на акцията Гешев подкрепи кандидатурата на Сотир Цацаров за председател на Антикорупционната комисия, която след това беше гласувана почти единодушно от депутатите в парламента. Изборът на Цацаров пък накара депутата от БСП Антон Кутев да обяви, че колегата му от ДПС Делян Пеевски е въздействал на парламента при гласуването чрез медиите си. "Те наистина са неизживени политици. Те искат одобрението на хората и не искат да печелят делата в съда. Те искат хората да ги харесват или поне да не ги ругаят много. Те се държат като най-крайните популисти в страната", добави Костов. Той даде и друго предположение за действията на прокуратурата в последно време. Според него държавното обвинение може да е станало "напълно зависимо на определени олигархични кръгове". Думите му идват на фона на протестите срещу избора на Гешев, които бяха организирани от няколко неправителствени организации. В подкрепа на Гешев пък се организираха акции, водени от издателя на сайта "Пик" Недялко Недялков. В тях се включиха и други служители на сайта. По думите на Костов в последно време имало отстъпление от държавността, а това водело до други проблеми. "Минимална държава е максимална олигархия. Ако не е властта в избирателите и държавата, тогава демокрацията се изражда в олигархия. Силната държава пази демокрацията", каза още той." - в. "Дневник".

"Председателят на Конституционния съд и бивш главен прокурор Борис Велчев е на мнение, че изборът на Иван Гешев за главен прокурор е бил напълно публичен и прозрачен. Велчев припомни и че и самият той също е бил потърпевш от въпроса защо не е имало състезание, когато бе номиниран за главен прокурор. "Не зависеше от мен да си осигуря конкурент. Не зависеше и от г-н Гешев. В крайна сметка какво е виновен той, че системата не е осигурила конкурент?", коментира Велчев в ефира на "Дарик радио". От 2007 г. магистратите в България нямат имунитет за престъпления от общ характер и всеки един прокурор, съобразно неговата компетентност, би могъл да привлече към наказателна отговорност главния прокурор, обясни Велчев. Коментарът му е по повод готвените от кабинета промени в законодателството, свързани с въвеждането на фигурата на т.нар. "независим прокурор", който да може да разследва главния. До спешните промени се стигна след критични резолюции на Венецианската комисия и на Комитета на министрите към Съвета на Европа за това, че липсва ефективен механизъм, който да гарантира независимо разследване. Освен това България е длъжна да изпълни решение на Европейския съд за правата на човека по делото "Колеви срещу България" от 2009 г. и срокът за изпълнение е до 2020 г. На извънредно заседание кабинетът прие предложения за промени в Наказателно-процесуалния кодекс, а в сряда реши да отправи искане до КС за тълкувателно решение по темата с контрола върху главния прокурор. Според Велчев и в момента е възможно да се проведе разследване срещу главния прокурор..." - в. "Дневник".

Водната криза в Перник също е сред темите с продължение.

"Протестиращи блокираха кръговото движение на пернишкия квартал "Изток", откъдето е връзката към АМ "Струма". След физически сблъсъци обаче полицията предотврати блокирането на магистралата. Целият квартал "Изток" е блокиран от жандармерия, съобщи БГНЕС... Основните искания на гражданите са за оставка на министъра на регионалното развитие Петя Аврамова. Те също настояват предишният директор на ВиК дружеството в града да бъде разследван за злоупотреби, които са довели до източването на язовир "Студена". По-рано днес кметът Станислав Владимиров обяви бедствено положение в Перник..." - в. "Сега".

"Премиерът Бойко Борисов обяви в предаването "Годината" на Дарик радио, че единственият виновник за водната криза в Перник е "некадърното управление на ВиК сектора в града". Той отхвърли възможността вина да носят регионалният министър Петя Аврамова или екоминистъра Нено Димов, въпреки че ВиК дружество е собственост на общината и на държавата, която има мажоритарен дял в него. Преди седмица пернишкият прокурор Красимира Минчева излезе с постановление, че отговорност може да се търси и на двамата. От днес Перник е в бедствено положение поне за следващите седем дни. Именно заради това Борисов уточни, че лично е започнал да се занимава с казуса през последните два дни. Според него има хора, "които си взимат заплати, и трябва да следят веригата от язовира до чешмата"..." - в. "Дневник".

Вестниците публикуват и съвети от специалисти за избягване на хакерски атаки и източване на банкови сметки.

"Нова хакерска атака се разпространява по електронната поща. Разпращат се съобщения, в които се твърди, че са от адвокати или съдебни изпълнители с покана за доброволно погасяване на дългове. Като податели са вписани имената на реални адвокати, предаде БНТ. Изпратените съобщения целят да инсталират зловреден софтуер, за получаване на достъп до пароли и банкови сметки. Нетипичният електронен адрес, от който е получено съобщението, липсата на телефон за обратна връзка, както и самото наименование на прикачения файл могат да подскажат, че става дума за опасен имейл. От Адвокатската колегия в Пловдив уверяват, че не съществува такава практика." - в. "24 часа".

"Експертът по киберсигурност Борислав Сестримски: Съхранявайте безконтактните си карти в специални кейсове "Във времето около празниците, случаите с неправомерно източване на пари от картите ни, зачестяват. Това обикновено е един интензивен период, в който хората пазаруват, обменят стоки и стават по-небрежни към това да опазват информацията за банковите си карти". Това каза пред Нова тв експертът по киберсигурност Борислав Сестримски. Той съветва да съхраняваме безконтактните се карти в специални кейсове. "Добре е това да се прави, за да не могат тези, които носят скимиращи устройства, да се докосват до парите ни. Разбира се, тези пари също са проследими, така че всеки, който стане жертва на такава атака, може да поиска разследване по случая", посочи Борислав Сестримски. "Скимингът остава водещ при измамите, но банките се грижат за банкоматите и сигурността на абонатите. Редовно се правят проверки за скимиращи устройства. Разбира се, потребителите трябва да се стараят да прикриват своя ПИН код, когато го въвеждат, защото дори да има такова устройство, ако камерата не запише кода, картата остава в безопасност", каза още той." - в. "Труд".