Преди години Денис преживял трагедия, дни наред брат му лежал в кома след пожар
Малко след полунощ на 18 декември 2019-та година, рискувайки живота си, 18-годишният Денис Брахомов и 19-годишният Марчело Адилов изваждат възрастна жена от горящата й къща, спасявайки живота й. Късно вечерта двете момчета пътуват с кола от Смолян към Рудозем. Още на входа на село Чокманово виждат, че в далечината има ярка светлина и нещо силно гори. Слизат до центъра на селото и установяват, че малко над пътя до селския магазин гори цяла къща. Веднага се качват се до мястото на пожара, а там виждат, че няма пожарна, само мъж на средна възраст, стои и гледа. „Огледахме се около къщата, чухме да се крещи и разбрахме, че има някой вътре. Проверихме, но вратата беше заключена. Тогава я разбихме и вътре в коридора видяхме жената.“
74-годишната Тода Жокалова живеела сама в старата къща в Чокманово, момчетата я спасяват от сигурна смърт, защото когато успяват да влязат, разбират, че тя е в силен шок, защото отказва да излезе навън.
Младежите признават, че се втурват да помагат без да се замислят, а още преди да чуят крясъците. Тогава при 18-годишния Денис се задейства инстинкт, че трябва да спаси човека вътре, за да не стане с него така, както преди пет години с доведения му брат, който след пожар в апартамент, дни наред е в кома в болница.
„Помислих, че с човека вътре може да се случи същото, каквото навремето с брат ми. Мислех само да действам колкото се може по-бързо и да извадя човека. Когато влязох вътре, видях, че всичко гори и жената стои в коридора на едно дървено стълбище, точно пред големия огън... Там гореше много, а тя крещеше и държеше малка тенджера с вода, беше пробвала сама да гаси.“, разказва Денис. Трябват му поне 10 минути, за да успее да я изведе, докато върху тях падат горящи отломъци от тавана. „Дори не искаше да излиза, не знам защо така, но беше страшно паникьосана. Хванах я и я изкарах сам от къщата, Марчело ми помогна да я сложим да седне горе и се обадихме на пожарната... и че има жена.“, спомня си 18-годишният спасител и признава, че през цялото време мислел само как да я спаси, а в съзнанието му била трагедията от пожара с брат му.
„Вътре абсолютно всичко гореше. Трудно преминах, горе от покрива падаха...неща... Помислих за себе си, но реших да рискувам, да спасим човешки живот.“, разказва Денис и допълва, че единствените думи на шокираната жена били викове за помощ и ужас, че остава без дом. „През цялото време повтаряше само- „аа-а-а, къщата ми изгоря, какво ще правя сега. Помогнете ми, загасете ми къщата!“. Само това казва и на полицията, и на пожарната, които идват след като момчетата я изваждат и се обаждат на тел.112 . По-късно 74 -годишната жертва на пожара, разказва, че била заспала и усетила дим, а когато се събужда, вижда, че всичко около нея гори.
Марчело и Денис са от рудоземското село Елховец, а сега Денис живее в маданското село Митовска, с второто семейство на майка си. Не крие, че тежкото изпитание с доведения му брат Александър е бил основен мотив да рискува живота си. „Аз затова така реагирах, не мислех дали ще се случи нещо с мене, защото го знам какво е. Марчело като разби вратата -аз директно влезнах, без да мисля. Преди пет години беше това с брат ми, аз бях малък, ние си бяхме на село- в Митовска, а той беше в апартамента в Мадан.“, разказва за трагедията в семейството младежът, при която след полунощ на семейството се обаждат, че апартамента на 7-я етаж се е запалил от газова бутилка и има пострадал. Денис също отива с родителите си на мястото на пожара, който няма да забрави никога.
„Видяхме че гори, качихме се нагоре, аз бях малък, но още помня, още имам стрес.“, споделя Денис. И двете момчета обаче признават, че желанието да помогнат на човек в нужда е било по-силно от страха за собствения им живот, но не се чувстват герои. „Искахме да помогнем, за нас това беше най-доброто, което можехме да направим. Дали сме герои-не знам как да го кажа, просто се надяваме да има повече хора като нас, да не сме само ние, да си помагат хората като има нужда, и това е.“, единодушно заявиха двете момчета, които в собствените си очи може и да не са герои, но за всички останали са именно такива.
Щиляна Чакърова