"Като част от ЕС осъществяваме общи политики, стремим се към постигане на общи цели, които включват и доста ангажиращи цели към околната среда и против промените в климата. На национално ниво обаче тежестта, която отделните страни-членки носят при решаването на тези общи цели, е доста различна".

Рано или късно затваряме въглищните централи, коментира пред БНР  енергийният експерт Антон Иванов.

По думите му, България разчита до голяма степен на въглищни централи и има относително нисък БВП, което означава, че "по-трудно може да изпълни тези предизвикателства."

Според него, "когато се седи на една маса със страни, които имат доста по-добър финансов ресурс, е трудно да поставиш своите изисквания, ако не си подготвен с планове и стратегии, които ясно да дефинират националния проблем".

Досега ни е пречело притеснението, че когато се каже истината на хората, те ще останат недоволни, допълва той. 

"Болезнената истина, която управляващите се опитват да спестят на хората, е, че в ЕС вече са взети решения за политика към ограничаване на производствата, които емитират вредни газове или газове, които допринасят за климатичните промени", коментира Иванов.

Той допълва, че всяка страна трябва да понесе своята тежест и  рано или късно въглищните централи трябва да бъдат затворени.

"Вече има взети решения. ЕС се движи в това направление и ние не би трябвало да акцентираме върху борбата срещу тези решения, защото те са общи, а по скоро да поставим националния проблем и да искаме съдействие от останалите страни-членки там, където смятаме, че националният проблем не може да бъде решен само с вътрешни ресурси".

Според Иванов, този преход ще има съществено влияние върху цялата икономика и общество.

Енергийният преход изисква инвестиции и финансови ресурси, които няма как да не се отразят по веригата до консуматора, но и енергията от въглища също поскъпва, допълва той.

"Изборът вече не е дали да запазим въглищните централи, а до това как да осигурим плавен преход, без да засягаме нито рязко интересите на онези, които са заети в това производство, нито сигурността на енергийната система да я сложим на карта", обяснява енергийният експерт.

Според него, "без да имаме ясен план на правителството, предложен на дискусия, ние всички останали ще изтъкваме своите тези и гледни точки, без това да отразява общонационалния интерес. Там е притеснението, че все още липсва представен на общо обсъждане актуализираният план "Климат - енергетика", който би следвало да бъде изпратен в Брюксел до края на тази година.

"Това е документ, който би следвало да бъде обсъден първо в България и след това да бъде изпратен в Брюксел като национална позиция", коментира Антон Иванов и добавя, че за пореден път ще закъснеем и за пореден път ще се опитаме да претупаме дискусията.