Това съобщи в ефира на NOVA министърът на образованието Красимир Вълчев
„Трябва да променим нашите изпитни формати. Ще го направим за първи път догодина”. Това съобщи в ефира на "Здравей, България" министърът на образованието Красимир Вълчев.
Това ще бъде част от промяната във фокуса на системата - не към трупането на енциклопедични знания, а към развиването на умения. Равносметката се прави и по повод последните резултати от международното проучване PISA. В него участвали 6 900 деветокласници от България. И в трите категории - четене, математика и природни науки, има спад в резултатите. По природни науки разликата надолу е значителна.
„Нашата система дава повече знания, но по-трудно ги трансформира в умения за функционална пригодност за живота”, коментира Вълчев.
Министърът каза още, че от 2000 г. насам няма влошаване в резултатите на учениците, а по-скоро стабилни резултати. „Имало е години и с по-ниски резултати, но това са нормални статистически колебания”, смята още министърът.
„Не трябва да драматизираме отрицателната разлика. Проблемът по-скоро е, че нямаме подобрение в дългосрочен период. Няма и как да има подобрение, защото това все още е старата система, старите програми”, коментира Вълчев.
Той обясни и какво точно измерва проучването PISA. „Една задача по PISA е елементарна като математически алгоритми, но изисква транслиране на житейска ситуация в математическа задача”. каза министърът.
„Променяме учебните програми от 2016 г. Конкретно този випуск са по старите учебни програми. Учителите препускат по материала. Ще намалим дълбочината на темите. Трябва да учат многочлени, тъждества, триъгълници, но по-малко от това”, каза Красимир Вълчев.
Целта на промените е в по-голяма степен да се стимулира интересът към ученето у децата.
„Трябва да насочим цялата система към умения. Това е, с което закъсняхме”, каза министър Вълчев.
„По другите изследвания сме на 8-мо - 9-то място в Европа по четивна грамотност. Имаме проблеми между 4 и 9 клас, в периода, в който децата имат най-малко желание за учене, но това е проблем на системата”, коментира още Вълчев.
За скандала с „Под игото” и за това, че над 6 000 архаични думи са заменени с аналози от съвременния българския език, Вълчев заяви: „При PISA всички страни констатират проблем с комуникативните умения. Децата четат от екрани, предимно кратки текстове. Имаме още по-голям проблем с мотивирането на учениците за четене. А "Под игото" съдържа хубави думи, които е добре децата да научат”. Убеден съм, че има по-добри варианти да ги накараме да четат българска литература от този период".
