Солидарност, инициативност, обединение, информираност, участие, отговорност, образование и надежда - това са част от обобщените с една дума рецепти на родени в началото на прехода българи как да се развиват държавата и обществото ни. Те бяха обсъдени днес на т.нар. млада кръгла маса "30 години по-късно", организирана от "Галъп интернешънъл" по случай годишнината от промените у нас. Повечето мнения са, че преходът е приключил.
Според три изследвания на агенцията, направени по една и съща тема в различни периоди - през 1992/93 г., 2013 г. и 2019 г., може да се направи извод, че все повече се възприема капиталистическото мислене, че хората трябва да се делят на бедни и богати, макар десните избиратели, в т.ч. и на ГЕРБ, а не левите, да са причината за тази тенденция. Веднага след промените не е имало убеденост в това твърдение, докато тази година 57% от анкетираните казват, че трябва да има разделение между бедни и богати. И тогава, и сега обаче се смята, че доходите на богатите не трябва да са три пъти повече от тези на бедните, т.е. хората свикват с капитализма, но не и с неравенствата.
"Нашето общество трудно скъсва с миналото. Непродуктивно е вече да се говори за преход", смята изпълнителят директор на "Галъп интернешънъл" Първан Симеонов. Според него трябва да бъдат чути и решения за бъдещето, предложени от млади хора, които предпочитат да не мрънкат.
Какво искат
"Време е младите да вземат думата", смята Елина Мутафчиева от Националния младежки форум. Според нея младите хора трябва да бъдат включени не само на хартия, но и да бъдат слушани, да се създадат възможности те да участват в различни инициативи.
Авторът на книгата "Хората, които променят България" Даниел Пенев смята, че хората, които могат да накарат страната да върви напред, имат четири качества - в проблемите виждат възможност за намиране на решения, от идеи прибягват към действия, стремят се не към съвършенство, а към напредък, както и търсят баланс между личен и обществен интерес.
Какъв е пътят
Според философа Радослав Илиев през солидарността минава пътят, по който младите могат да помогнат за развитието на страната. Тончо Краевски от Института за дясна политика смята, че рецептата е свободата, която трябва да се приема като осъзната необходимост.
Според историка Ангел Златков само качественото образование е инструмент за развитие. Политологът Атанас Радев смята, че образованието трябва да бъде осъвременено, защото то създава елитът. Кристиан Стефанов, който се занимава с гражданско образование в училище, смята, че то е задължение на цялото общество.
Лична отговорност и заставане зад своята дума - това е рецептата на Марая Цветкова. Според нея политическата общност трябва да стане малко по-смела.
Какво следва
Според Николай Неков от Младежкия бизнес клуб нужни са мислене и действие от страна на младите, за да има прогрес. Той обаче смята, че трябва да се направи нещо за малките градове, тъй като пропастта между тях и големите се увеличава. Затова планира и създаване на стратегия за родния си град - Силистра 2030.
За преодоляване на неравенствата и разделението между София и провинцията се обяви и Ивайло Динев, автор на книгата "Наш ред е". Опонира го Георги Вулджев от Българското либертарианско общество. Според Ана Райчева, която се описа като анархист, развитието на роботите ще доведе до процеси, които ще предизвикат социална революция.