Българите са сред европейците, демонстриращи най-бързо увеличаване на удовлетворението от живота си през последните 5 години, но въпреки това по почти всички показатели за оценка на това състояние остават най-нещастните в Европейския съюз.

Данните на "Евростат" за 2018 г. са разпространени днес и показват, че спрямо 2013 г. в България подобряването на оценката за това как се живее е с 0.6 пункта (само Кипър е с по-силен резултат от +0.9 пункта). Използвана е скала с 11 степени, според която оценката за България е 5.4 пункта, докато като най-доволни се определят финландците с 8.1 пункта, а средният показател за ЕС е 7.3 пункта.

В горната част на класацията са още Австрия, Дания, Полша и Швеция, а в долната - Хърватия, Гърция, Литва, Унгария, Латвия и Португалия. Няма данни за 3 държави от ЕС - Словакия, Ирландия и Великобритания, а в допитването са включени още Норвегия, Швейцария, Сърбия, Турция и Исландия.

Цялостно удовлетворение от живота.

Основният въпрос, който агенцията използва, е "Като цяло, доволен ли сте от живота си в наши дни?". Анкетираните са над 16-годишна възраст и помолени да изберат варианти между "изобщо не съм доволен" (0 пункта) и "напълно съм доволен" (10 пункта). Задавани са още два въпроса: "Доволен ли сте от финансовото си състояние" и "Доволен ли сте от отношенията си с другите хора".

С 4.8 пункта България е била единствената през 2013 г. с показател за общо удовлетворение от живота под средата на скалата на "Евростат". Сега и тя е над този праг, но не го преминава в категорията за финансово състояние - българите остават най-недоволни с 4.3 пункта в компанията на Гърция, Хърватия и Литва. В горната част на тази категория са Дания, Финландия и Швеция. Най-бързо подобряване спрямо 2013 г. на оценката за лично финансово състояние показват Гърция, Кипър, Португалия, Чехия, Италия и Словения.

Разбивка на различията в категорията за цялостно удовлетворение от живота.

Българите отново заемат последното място и по критерия за удовлетворение от личните отношения, макар да има увеличаване на резултата с почти 1 пункт - от 5.7 на 6.6. Компания на българите правят гърци, хърватия, румънци, унгарци и италианци. Най-доволни от личните си отношения през 2018 г. са били в Малта, Австрия и Словения (8.6 пункта).

По-подробното разглеждане на данните показва, че в България има и най-малко хора, които са много доволни от живота си - едва 9.5%. Не само че посочилите 9-10 пункта в таблицата се равняват на по-малко от един от 10 българи, но в страната е с най-голям дял в ЕС на много недоволните - отговори между 0 и 5 пункта по скалата са дали цели 54% (и то след впечатляващото свиване на тази категория с 10 пункта спрямо 2013 г.) Това е резултат доста назад дори от втората по размер на негативизма нация - при хърватите групата е 36.7% от отговорилите. В Гърция, която неотдавна излезе от най-болезнената част от финансовата и икономическа криза, много доволни от живота си са 13.1% от анкетираните.

Удовлетворение от личните отношения.

От "Евростат" обясняват, че оценката на анкетираните зависи от това на каква възраст са и какви доходи и образование имат. Предвид това, че в България има значителен дял възрастно население, а доходите са сред най-ниските в ЕС, това може да е едно от обясненията за ниската самооценка. Социолозите не регистрират да има разлика в отговорите на мъжете и жените.

Значение има и в какво домакинство живее анкетираният - в България групата на живеещите сами дават най-ниския среден резултат (4.6 пункта), следвана от тази на възрастни, при които вече няма деца (5.0), двама пълнолетни (5.1), трима или повече възрастни (5.4) и двойка с деца (5.8).

България е страната с най-голям дял много недоволни от финансовото си положение 70.6% - отново далеч пред следващите я Хърватия (55.4%) и Гърция (53.4%). Колко значителни са диспропорциите в ЕС показва фактът, че във Финландия тази група е едва 11.6%.

Удовлетворение от финансовото състояние.

Разбивка на различията в категорията за удовлетворение от финансовото състояние.

Дали хората са доволни зависи и от работата им, най-малкото тъй като там те прекарват значителна част от деня си. Освен това усещането, че си оценяван, можеш да разгърнеш потенциала си и да постигнеш личните си цели, кара хората да гледат по-позитивно на живота, обясняват от "Евростат". Само гърците показват по-голямо недоволство от българите по този показател - малко над 6 от 10 пункта. Средният показател за 2018 г. е бил 7.2 пункта.

Що се отнася до личните отношения, те са белег и за едно добре функционираща социална среда, в което има баланс между работата и личния живот, хората се смятат за част от обществото и са по-добре защитени от самота и отчуждение. Като цяло, европейците показват по този въпрос сравнително висок показател - 7.9 пункта. Тук България с 6.6 пункта на дъното показва по-скоро зависимост от ниските си резултати в останалите категории.

В края на изследването от "Евростат" добавят и данни за това колко често анкетираните са се чувствали щастливи през миналата година. Обикновено хората биват питани да си спомнят дали са се чувствали щастливи през последния месец и да опишат състоянието в една от категориите "през цялото време", "през повечето време", "за известно време", "от време на време" и "никога".

Над 60% от европейците са отговорили, че през последните 4 седмици са били щастливи през цялото или повечето време, а 14% - непрекъснато. В другата крайност са 11%, макар че този дял намалява до около 5% страните с "най-щастливото всекидневие" - Финландия, Австрия, Холандия и Белгия. В Латвия, България и Гърция анкетираните, които никога или почти никога през годината не са се чувствали щастливи е около и над 30%.

Разбивка на различията относно това колко често хората са се чувствали щастливи.