Когато учат нещо ново, хората естествено търсят начини да предизвикат себе си, но задачата не трябва да е твърде лесна или твърде трудна, в противен случай те се отегчават или отказват.

Въпреки множеството изследвания остава неясно защо определени нива на сложност се оказват най-подходящи, що се отнася до ученето.

Учени от Университета в Аризона твърдят че са открили златната среда. Данните им сочат, че хората, които се провалят в 15% от случаите учат най-бързо.

Изследователите се позовават на експерименти за машинно учене, в рамките на които обучили компютри да изпълняват прости задачи, като категоризиране на модели и подредба на числа. Компютрите учели най-бързо когато имали 85% верни отговори.

Учените твърдят, че правилото на 85-те процента важи за неща, които учим от личен опит – например ако един радиолог иска да се научи да различава изображения с тумори от такива с други аномалии.

“С времето ви става все по-лесно да различите туморите, за целта са ви нужни опит и достатъчно изображения”, казва Робърт Уилсън от Университета в Аризона.

“Човек трябва да получава по-лесни примери, трудни примери и такива със средна трудност. Ако получава само лесни примери, ще е прав в 100% от случаите и няма да научи нищо. Ако получава само трудни, ще е прав в 50% от случаите и пак няма да научи нищо ново, докато ако получава примери със средна трудност, попада в златната среда, при която извлича възможно най-много информация от всеки конкретен пример”, добавя ученият.

Макар изследването да се фокусирало върху прости задачи с правилни или неправилни отговори, според Уилсън правилото важи и за по-сложни неща.

“Ако посещавате курс, в който нещата са твърде лесни, не извличате толкова ползи от него, колкото човек, който среща трудности, но непрекъснато подобрява представянето си”, казва изследователят.

Източник: independent.co.uk