Случвало ли ви се е да сте сами у дома и да чувствате и да сте сигурни, че някой ви наблюдава? Страхувате се да се обърнете, за да не би да мернете призрачно видения с крайчеца на окото си?
Не сте сами.
Всъщност за някои хора това чувство стига до истинска фобия, която затруднява или прави невъзможно да живеят или спят сами. Този страх от призраци може да е много по-често срещан, отколкото обикновено се смята, заяви Рикардо де Оливейра-Суза (Ricardo de Oliveira-Souza), психиатър от Института за изследвания и образование (DOR) в Рио де Жанейро и автор на изследването "Фобия към свръхестественото: отчетлива, но слабо призната специфична фобия с неблагоприятно въздействие върху ежедневния живот", публикувано през ноември 2018 г. в списание Frontiers in Psychiatry.
"Възможно е тази фобия да е толкова честа, колкото обикновените фобии, с които се срещаме всеки ден, като страха от височина или определени насекоми", коментира Оливейра-Суза пред Live Science.
Невидимо присъствие
Срамът според Оливейра-Суза вероятно пречат на много хора да споменават страховете си пред лекарите.
Оливейра-Суза започва да се интересува от явлението, след като пациент, когото лекува от депресия, споменава, че лечението на депресия също го е излекувало от страха му от призраци, заради който някога не е смеел да спи сам. За Оливейра-Суза, описанието на пациента съответства на критериите за фобия, термин в психологията, използван за описание на непреодолими страхове, предизвикани от определена ситуация - в този случай да останеш сам или филми на ужасите или мисълта за други свръхестествени ужасии. Той започна да разпитва наоколо и открива, че много приятели, пациенти и роднини също съобщават, че идеята за призраци ги плаши.
В статията си от 2018 г. в списанието Frontiers in Psychiatry, Оливейра-Суза разказва за няколко от такива случаи. Да бъдеш сам, особено през нощта, предизвика страхове за всички пациенти на Оливейра-Суза. Една 19-годишна студентка в колеж спи с родителите си от страх да не би духове да проникнат през прозореца на спалнята й. 63-годишна вдовица е толкова уплашена, че някой или нещо е в хола й през нощта, че понякога се изпуска в леглото, а не става да отиде до тоалетната.
В друг случай 54-годишен адвокат иска да се ожени набързо, защото ужасява да спи сам - той е спал в една стая с по-големия си брат, но брат му напуска дома. Адвокатът съобщава, че дори когато е сам в кабинета си, чувства като че ли някой го наблюдава или че нещо ще се материализира от нищото пред него. Това чувство, че някой те гледа е известно още като "Anwesenheit", немска дума, която означава "присъствие".
Фазмофобия или страх от призраци
Страхът от призраци или фазмофобията може да бъде сложна за диагностициране. Повечето от нас изпитват известна тръпка на тревожност, когато разказват истории за призраци или гледат филми, които съдържат призраци и други свръхестествени явления. Повечето хора обаче са в състояние да контролират този страх и дори да се наслаждават на усещането, което създава. За някои хора обаче този страх е завладяващ и ограничаващ живота им, което по този начин отговаря на традиционното определение за фобия.
Някои експерти смятат, че тази фобия може да е симптоматична за по-сериозно разстройство на психиката, тъй като може да представлява форма на магическо мислене.
Връзка между фазмофобия и танатофобия
Танатопията, страхът от смъртта, е често срещана и може да бъде открита в различни култури и религии. Този страх сам по себе си може да бъде свързан с други страхове, включително такива, основани на религиозни вярвания и страх от неизвестното. Някои хора се страхуват от самия акт на умирането, докато други се притесняват от това, което може да настъпи след момента на смъртта.
Фазмофобията често е свързана с танатофобията. Ако се страхувате от смъртта, може също да се страхувате от знаци и символи, които са свързани с нея, като гробища, надгробни паметници или погребални домове. Страхът от призраци е свързан с подобни обекти.
Защо фазмофобията може да бъде екстремна форма на магическо мислене
Широката дефиниция на магическото мислене може да включва практически всякакви вярвания, които се фокусират върху ирационални корелации между събитията. Някои проучвания показват връзки между магическото мислене и психозата, шизотипното разстройство на личността и други сериозни състояния на психичното здраве.
Тъй като съществуването на паранормалното не е научно доказано, някои експерти смятат, че вярата в неговото съществуване представлява магическо мислене. Съгласно тази теория фазмофобията може да се разглежда като екстремна форма на такова мислене, вероятно показателна за по-сериозно състояние от обикновената фобия.
Защо вярата в свръхестественото не означава задължително мисловно разстройство
Следствието на магическото мислене е съществуването на религиозни вярвания. По дефиниция повечето религиозни учения трябва да се вземат на вяра. От Исус и Буда до шамана магьосник, почти всяка религия зависи от вярата в съществуването на един или повече духовни водачи, които имат или са получили властта да правят неща, които са невъзможни според законите на физиката.
Освен това много големи религии приемат съществуването на свръхестественото, било то под формата на духове, демони, ангели или други същества. Много религии учат, че повечето от тези същества са зли, способни да изкушат или навредят на хората. По същия начин ангелите и другите същества често се разглеждат като доброжелателни и полезни.
Следователно би било опростено и несправедливо да се предполага, че някой има мисловно разтройство, основавайки се единствено на вярата или страхът от свръхестественото.
Страхът от призраци, базиран на парапсихологията
Независимо от личните си убеждения за парапсихологията, която се опитва да документира и изучава появата на паранормална активност, добрите специалисти по психично здраве приемат вярванията на пациента в подобни изследвания без преценка. Пациент, който има страх от призраци, базиран на парапсихологични изследвания, обикновено не може да бъде заподозрян в магическо мислене.
Парапсихологията не трябва да се бърка с трансперсоналната психология, която се фокусира върху духовните аспекти на човешкия живот.
Лечението на фазмофобията
Фазмофобията често изчезва естествено след пубертета. От друга страна, повечето от възрастните реагират добре на лечение с антидепресанти или бензодиазепини, най-често срещаните лекарства, използвани за лечение на специфични фобии.
"Независимо от съдържанието на фобичния симптом във всеки отделен случай, тези лекарства облекчават тревожността, която лежи в основата на ужаса", обяснява Оливейра-Суза.
Едновременно с това някои пациенти се лекуват с когнитивно-поведенческа терапия, метод на разговорна терапия, който действа чрез разплитане на причините за специфичния страх (в случая от призраци) от физическото и емоционалното преживяване на безпокойството. При този тип терапия целта е да помогне да се разберат корените на страха и да се научи пациента да променя мислите и вярванията, които причиняват страха.
Преподаването на умения за справяне също може да бъде полезно в тази ситуация. Дихателните упражнения, насочената визуализация и дори модерният сега биофийдбек са методи, с които пациентът може да се научи да използва за контрол на собствения си страх.
Все пак човек би могъл и сам да се пребори и да прогони спомените от филмите на ужасите или романите на Стивън Кинг, докато е сам в тъмна и бурна нощ.
Справка:
Phobia of the Supernatural: A Distinct but Poorly Recognized Specific Phobia With an Adverse Impact on Daily Living, Ricardo de Oliveira-Souza, Frontiers ot Psychiatry
Източник:
Why Are Some Adults Really Afraid of Ghosts?, Live Science
Coping With Phasmophobia or the Fear of Ghosts, Lisa Fritscher , VeryWellMind