Проектобюджетът за 2020 г. и средносрочната бюджетна прогноза, която всъщност представлява мотивите към бюджета показват, че правителството продължава да следва консервативна фискална политика. Дори прекалено консервативна, при условие, че всички очакват продължителна рецесия.
Коментари по отделните детайли тепърва ще се правят и ще са много. Но на първо четене публикуваните от Мининстерството на финансите документи показват няколко неща. При ръст на БВП за 2020 от 8.14 млрд. лева - номинален ръст от 6.86% и реален ръст от 3.3%, правителството залага на увеличение на бюджетните приходи с 2.35 млрд. лева, или с около 9.13%, което е постижимо ниво.
Реалистичен изглежда ръстът и на данъчните приходи - от 23.13 млрд лв. на 25.03 млрд. лева или с 8.19 процента.
Това което прави впечатление е, че прогнозните приходи от данъци на гражданите - 4.36 млрд. лева за 2020 г., растат спрямо 2019-а много по-бързо, отколкото планираните постъпления от други данъци. Техният ръст е 12.88%,докато планираното увеличение от постъпления по ДДС е 8.31%, а от корпоративен данък - 2.06 процента.
Обяснението за този очакван ръст на приходите от данъци на населението или, както в закона се казва, от данък върху доходите на физическите лица (ДДФЛ) е в увеличението на минималната работна заплата и минималните осигурителни доходи. В Средносрочната бюджетна прогноза (СБП) по този повод пише: "Освен вече предвиденото в СБП от пролетта на тази година увеличение на размера на минималната работна заплата (от 1 януари 2020 г. на 610 лв., от 1 януари 2021 г. на 650 лв., като размерът от 650 лв. ще се запази и през 2022 г.), в настоящата прогноза е заложена мярка за 2020 г. за увеличение с 10% на средствата за заплати и възнаграждения на персонала, нает по трудови и служебни правоотношения, включително и на средствата за осигурителни вноски, което ще има отражение върху заплащането на заетите в бюджетния сектор. С това се създава възможност на база на увеличения размер на разходите за персонал да се увеличат индивидуалните основни месечни заплати на заетите въз основа на заеманата длъжност и оценките за постигнатите резултати.
За периода 2020-2022 г. осигурителната политика предвижда увеличение на минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, съответно от 560 лв. на 610 лв. за 2020 г. и на 650 лв. за 2021 г. и 2022 г., както и увеличение на минималния осигурителен доход за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители от 400 лв. на 610 лв. от началото на 2020 г.
Равнищата на минималните осигурителни доходи по основните икономически дейности и квалификационни групи професии от 2019 г. се запазват, като се извършва корекция само по отношение на позициите, които са под размера на минималната работна заплата за 2020 г. - 610 лв. Максималният осигурителен доход за всички осигурени лица се запазва в размер на 3 000 лв."
Както се казва, по-високи минимални доходи, по-широка облагаема основа или по-старо правило: с едната ръка дъжавата дава, а с другата взема. Но в това няма нищо необичайно.
Учудващото е защо бизнесът има толкова малък принос като преки данъци в хазната? Толкова ли е импотентен като възможности за растеж или нещо куца в облагането на този сектор? Или може би кризата вече е започнала да го притиска.
Това е въпрос, който при разглеждането на бюджета финансовият министър заслужава да коментира в дълбочина. Впрочем за незадоволителната кодиция на бизнеса говорят и данните от макрорамката в Средносрочната бюджетна прогноза. От нея се вижда, че растежът почти изцяло се подхранва от потреблението.
Брутообразуването на основен капитал е минимален принос, а износът с отрицателен. И, разбира се, когато всичко се крепи на потребление, това помпа вноса.
Основни показатели 2017 г. 2018 г. 2019 г. 2020 г. 2021 г. 2022 г.
БВП (млн. лв.) 102 308 109 695 118 625 126 769 134 915 143 355
БВП (реален растеж,%) 3,5 3,1 3,4 3,3 3,3 3,3
Потребление 3,9 4,6 5,7 5,2 4,5 3,7
Бруто-образуване
на основен капитал 3,2 5,4 1,9 3,9 3,7 5
Износ на стоки и услуги 5,8 1,7 0,4 2,3 2,5 2,5
Внос на стоки и услуги 7,4 5,7 0,2 4,9 4,2 3,8
Коефициент
на безработица (НРС) (%) 6,2 5,2 4,4 4,1 4,0 4,0
Средногодишна
инфлация (ХИПЦ) (%) 1,2 2,6 2,5 2,1 2,2 2,1
Впрочем това се потвърждава и от обясненията по тази тема дадени в СБП. Там пище: "БВП се очаква да нарасне с 3,4% през 2019 г., като основен принос за растежа ще има частното потребление. Потреблението на домакинствата отчете силно представяне през първата половина на годината, подкрепено от благоприятната динамика на пазара на труда и кредитите към домакинствата. Очаква се потребителските разходи да останат високи до края на годината, но растежът им леко да се забави през второто полугодие.
Публичното потребление също отчете силно представяне през първите шест месеца и ще има положителен принос за растежа на БВП. Растежът на инвестициите в основен капитал ще остане потиснат в резултат на несигурната среда и по-ниските частни инвестиции. Въпреки неблагоприятната динамика при износа през първото полугодие нетният износ имаше положителен принос за растежа на БВП поради по-голямото понижение при вноса.
Очаква се до края на годината вносът слабо да се повиши и да доведе до отрицателен принос на нетния износ от 0,4 пр.п. за общия растеж.
Растежът на БВП ще достигне 3,3% през 2020 г., движен от вътрешното търсене. Частните потребителски разходи ще запазят своя сравнително висок темп на растеж, но в сравнение с предходната година темпът леко ще се забави поради по-ограничено нарастване на заетостта. Положително влияние върху потреблението ще има и от увеличените разходи за персонал в публичния сектор. Инвестициите в основен капитал ще се повишат,подкрепени както от частните, така и от публичните инвестиции.
Въпреки очакваното възстановяване на износа, по-високото вътрешно търсене ще се отрази в повишение на вноса и увеличение на отрицателния принос на нетния износ до 1,5 процентни пункта".
Картинката, която показва този иначе сух статистически текст, въобще не говори добре за кондицията, в която се намира българският бизнес и икономиката ни като цяло.
На този фон правителството е добре да помисли дали е добре да залага на почти нулев бюджетен дефицит - само 31.64 млн. лева или 0.02% от БВП. При опасенията за глобална рецесия не е ли по-добре дефицитът да бъде увеличен с около 1.2 млрд. лева - до 1% от БВП, като тези пари залегнат в увеличение на капиталовите разходи, с цел да се стимулират инвестициите. И тези средства да се харчат прозрачно и планомерно през годината, а не както досега. С тази свръхконсервативна бюджетна политика, която планира за 2020 г. правителството, рискува да допусне грешката от края на 2009-а, когато финансовият министър Симеон Дянков се опита в ситуация на започнала криза да свие разходите - най-вече от плащания за бизнеса и това доведе до задълбочаване на проблемите и на икономиката и на бюджета.
За останалите детайли в проектобюджета, като политика на доходите, политика за пенсиите, образованието и здравеопазването, тепърва много ще се говори. Но преди всичко това е важно да се разбере дали и как проектобюджетът за 2020 г. стимулира бизнеса. Защото без него няма данъчни приходи нито от фирми, нито от граждани, нито от потребление. А без такива приходи не могат да се правят необходимите разходи за бюджетни политики.