Психолозите от Университета Дюк определиха коя черта на характера е обща за всички скромни хора. И това не е склонността да омаловажават своите постижения и положителни качества, а така наречената хипоегоистична липса на претенции (hypo-egoic nonentitlement).

По-просто казано, скромният човек смята, че положителните му качества и постижения в живота не му дават правото на някакво специално отношение от другите хора.

До това заключение стигнаха изследователите Клоуи Банкър (Chloe Banker) и Марк Лиъри (Mark Leary) от Университета Дюк. Новото проучване е публикувано в Personality and Social Psychology Bulletin* и цитирано от offnews.

В проучването вземат участие 419 души. Те описват личните си качества и постиженията, с които се гордеят, и след това да ги сравнят с постиженията на други хора. Участниците са помолени и да оценят как смятат, че другите хора трябва да се отнасят към тях. Участниците е трябвало да изградят своите очаквания въз основа на житейските си постижения и качества на характера.

За обективността на оценката изследователите определят скала на определени черти на личността на всички участници в изследването, включително скромност, самочувствие, нарцисизъм, користност и други.

Оказа се, че хората, които са скромни, оценяват своите постижения и привлекателни черти на характера по същия начин, както всички останали участници в проучването.

Единствената разлика е, че те не смятат, че могат да претендират за специално отношение от другите, само защото имат някои положителни лични качества или постигат определени успехи.

„Всеки, който е изучавал качеството скромност, смята, че такива хора имат по-точна самооценка от среднестатистическия човек, защото те знаят в какво са добри“, коментира Лиъри в интервю за PsyPost. „Основната черта, която характеризира всички скромни хора според мен е така наречената „хипоегоистична липса на претенции". Те не смятат, че имат право на специално отношение към себе си като личности поради своите постижения или положителни качества “.

С други думи, фактът, че някой има седем световни рекорда, не означава, че се нуждае от специално отношение. Това е същността на скромността.

„Скромността отдавна се смята за добродетел в повечето култури и религии. Но защо? Ако отговорът бе, че скромните хора не оценяват твърде високо себе си, не е ясно защо това е толкова широко ценено, коментира Лиъри.

„Това, че те нямат претенции да получават нещо повече от другите, отговаря на този въпрос. Хората, които смятат, че имат право да бъдат третирани специално като личности - по каквато и да е причина - натрапват на другите хора претенциите си да получават неоправдан дял от благата, чувстват, че имат право да използват другите, вземат повече, отколкото дават при взаимодействията и взаимоотношенията и живеят като егоисти".

„Скромността е добродетел, защото отразява справедлив и егалитарен подход към междуличностните отношения, при който хората не използват своите постижения и положителни характеристики, за да получат повече от другите. Като оставят настрана своите положителни качества, скромните хора се отнасят към всички останали като равни по-често, отколкото нескромните хора“, обяснява Лиъри.

Това качество е малко по-различно от склонността на човек да омаловажава своите силни страни и постижения, които хората обикновено свързват със скромност и смирение.

*Hypo-Egoic Nonentitlement as a Feature of Humility, Chloe C. Banker, Mark R. Leary