Знаем, че ударът с Чиксулуб е отговорен за измирането на динозаврите преди 66 милиона години. Сега изследователи доказват, че метеоритът е окислил океаните, убивайки голяма част и от водните обитатели.

Това е първото пряко доказателство, че метеоритът е отговорен за бързото окисляване на водата, дотолкова, че да предизвика масово измиране.

Чиксулуб убил голяма част от водните организми, твърдят учени, така първоначалната хипотеза за постепенното окисляване на океаните в резултат на вулканична дейност, бива опровергана.

Изследователите на откриват повишена киселинност в океаните преди сблъсъка с Чиксулуб.

Макар учените от години на подозират, че удар от метеорит е предизвикал спад в pH на океаните, благодарение на експлозията на богати на сяра скали и последвалия киселинен дъжд, една богата колекция от вкаменелостти най-после потвърдила подозренията им.

Те изследвали проби от дебел вкаменел слой от фораминифера – миниатюрен планктон, растящ по калцитни черупки в пещера в Геулхерберг, Холандия. Изследвайки изотопи на елемента бор в черупките, учените определили киселинността по време на масовото измирането през кредата и палеогена.

В пещерата се бил натрупал особено дебел слой глина веднага след сблъсъка с астероида, което е крайно необичайно.

Въздействието върху хранителната верига трябва да е било огромно, като засегнати са били всички други организми по-нагоре по веригата. Тъй като фораминиферата загинала, формите на живот, хранещи се с нея, вероятно също са изчезнали. В резултат ролята на океаните като въглеродни резервоари е била значително намалена.

Изследването дава отговор и на въпроса дали сблъсъкът с астероида почти напълно е избил океанския живот или някои видове, като планктона, са успели да оцелеят. По малко и от двете, казват учените.

С други думи, в началото се наблюдавала огромна загуба на видове – около 50%, а след това последвал преходен период на възстановяване. Това би могло да подскаже на изследователите как морският живот отново е започнал да процъфтява – процес продължил милиони години.

Изследването е значимо и днес, защото макар да не сме застрашени от гигантски астероид, повишаващите се нива на въглеродни емисии водят до увеличение на киселинността на океаните.

А както сочи фораминифера, това поставя в риск бъдещия живот на планетата – изгарянето на въглища, петрол и газ може да доведе до още по-голям спад в стойностите на pH от това преди 66 милиона години.

Източник: sciencealert.com