Снопове газ, излъчващи бледа светлина дали възможност на астрономите да зърнат най-голямата и неуловима част от вселената – междугалактическите нишки на космическата мрежа.

Нишките, които биват възудени от силната светлина на околните галактики, били открити благодарение на специфичното им лъчение.

Учените обясняват, че засекли отделни нишки интергалактически газ около младите галактики в новоформиращ се куп.

Анализите били проведени върху SSA22 - масивен прото клъстер от галактики, отдалечен на около 12 милиарда светлинни години от нас, в съзвездието Водолей.

Симулации твърдят, че над 60% от водорода произведен по времето на Големия взрив се е разпределил в дълги нишки, които се разпространили из междугалактическото пространство и образували така наречена космическа мрежа.

На местата, на които те се пресичат, се образуват галактики, които биват захранвни от потоци охладен газ.

Наличието на толкова силна радация подсказва, че заради гравитационното привличане газът насърчава образуването на множество галактики с новоформиращи се звезди и супермасивни черни дупки, като в крайна смитка придава на вселената позната ни днес структура.

С помощта на Много големия телескоп на Европейската южна обсерватория учените засекли и картографирали светлината, излъчена от водорода в галактики от отдалечен протоклъстер.

Резултатите сочат, че газът образува дълги нишки, осигурявайки гориво за формирането на звезди и за растежа на свръхмасивни черни дупки.

Всичко това съвпада с предсказанията на моделите за формиране на галактиките.

Засечените нишки съдържали значително количество газ, който стимулирал растежа на галактики в региона.

Компютърни симулации сочат, че космическата мрежа служи като скеле за формиране и развитие на галактиките и куповете.

Наблюденията са важна стъпка що се отнася до потвърждението на теорията за формиране на галактиките и добавят ключово парче от пъзела, категорични са учените.

Източник: independent.co.uk