При изригването на Везувий през 79 година градовете Помпей и Херкулан били унищожени, наред с жителите и ценните им принадлежности, сред които библиотека от свитъци, карбонизирани от силната топлина.
Според учените все още има надежда крехките документи да бъдат разчетени, благодарение на иновативен подход с участието на високоенергийни рентгенови лъчи и изкуствен интелект.
Макар надписите по папирусите да се виждат, за да бъдат разгънати, те трябва да са достатъчно гъвкави.
Двата неотворени свитъка, които ще бъдат изследвани, принадлежат на Френския институт в Париж са част от удивителна колекция от около 1 800 свитъка открити за пръв път през 1752 при разкопки в Херкулан. Заедно, те съставляват единствената позната ни непокътната библиотека от античността, като голяма част от колекцията се намира в музея в Неапол.
Смята се, че вилата, в която са открити, е била притежание на тъста на Юлий Цезар, римски диктатор убит през 44 г. пр. н. е.
Експерти опитали да разгънат половината свитъци чрез най-различни методи през годините, като някои били унищожени в процеса. Разгъването и излагането на надписите на въздействието на въздуха води до избледняване на мастилото.
Ученият Брент Сийл и екипът му първоначално използвали високоенергийни рентгенови лъчи, за да разчетат виртуално пергамент написан на иврит, на възраст 1 700 години, открит в синагогата Ен-Геди в Израел, разкривайки, че съдържа тектове от библейската книга на Левит.
Но докато свитъкът Ен-Геди съдържал мастило на метална основа, появяващо се на рентгеновите изображения, при свитъците от Херкулан било използвано мастило на въглеродна основа – въглища или сажди, което означава че те не можели да бъдат разчетени с помощта на същата техника.
По тази причина екипът решил да използва високоенергийни рентгенови лъчи в комбинация с вид изкуствен интелект, познат като машинно учене.
Методът разчита на изображения на фрагменти, в които надписите са видими с просто око. Те биват използвани за обучение на алгоритмите в случаите, в които се очаква мастилото да се появи в рентгеновите изображения на същите фрагменти. Надеждите били обучената система да разкрие наличието на текст в неизследваните свитъци.
Идеята е, че системата ще улови и усвои дребните разлики между мастилените и празните области в рентгеновите изображения – сред които разлики в структурата на папирусните влакна.
Екипът точно приключил събирането на данни и обучението на алгоритмите. Системата ще бъде приложена върху свитъците през идните месеци.
Относно съдържанието на свитъците, в по-голямата си част отворените съдържали философски мисли на гръцки за епикурейството.
Възможно е да съдържат и латински текстове. Макар класическите библиотеки да съдържат гръцка и латинска секция, се вярва, че много малка част от свитъците от Херкулан са на латински. Не се изключва вероятността вилата да съдържа все още неразкрита латинска секция.
Миналата година били открити исторически трудове на Сенека. Надеждите са, че може да бъдат открити и поеми на Сафо или трактат, написан от Марк Антоний за собственото му пиянство.
Източник: theguardian.com
