Учените тепърва ще откриват екзолуни. Но ако такива луни орбитират около планети извън Слънчевата система, една от тях може да бъде причина за особеностите на KIC 8462852 - звездата на Таби.
Нови изследвания предполагат, че странните колебания на светлината на звездата, наблюдавани от години (и проследени назад във времето в архивните данни), могат да бъдат резултат от разпадаща се екзолуна в орбита около звездата.
Подобна разрушаваща се луна, наскоро наречена плунет, би изхвърляла прах и парчета скала, които се движат между нас и звездата на Таби в общ диск.
Звездата на Таби, жълто-бяло джудже на разстояние около 1280 светлинни години, беше открита през 2015 г. и оттогава тя е истинска главоблъсканица. Затъмняването ѝ е напълно случайно (без никаква закономерност, бел.ред.). Степента на затъмняването също варира - до 22 процента, а миналата година беше регистирано затъмняване само с 5 процента.
Това поведение почти изключва планетите - когато екзопланета преминава между звезда и Земята, докато орбитира, тя затъмнява звездата малко - с 1% или по-малко, и на равни интервали.
В допълнение, изглежда, че общата яркост на звездата с времето избледнява. Между 1890 и 1989 г., показват архивни данни, нейната видима звездна величина е избледняла с 0,193 m.
Последващи наблюдения разкриват, че някои дължини на вълната са блокирани повече от други, което не би било така при непрозрачен твърд обект, като например извънземна мегаструктура. Странностите на звездата на Таби накараха мнозина да предположат сфера на Дайсън около нея. Но те останаха разочаровани, не е това случаят с KIC 8462852.
Смята се, че звездата е твърде стара, за да остане звезден акреционен диск в орбита. В всеки случай анализът е изключил голямо изобилие от близък материал в орбита или падане в звездата.
Някакъв прах или рояк от комети, който по-ефективно поглъща някои дължини на вълната, изглежда най-правдоподобното обяснение, но би трябвало да има безумно количество прах или комети.
Откъде може да дойде този материал? Според изследователи от Колумбийския университет, би могъл да се намери подходящ отговор - осиротяла екзолуна, отделена от планетата се и бавно се стопява, изпускайки прах и отломки в орбита около звездата в тромав облак.
"Екзолуната е като ледена комета, която се изпарява и изхвърля тези скали в космоса", казва астрофизикът Брайън Мецгер от Колумбийския университет.
"В крайна сметка екзолуната напълно ще се изпари, но ще са необходими милиони години, за да бъде разтопена и погълната от звездата. Имаме голям късмет да видим това събитие на изпаряване да се случи."
Плоунетите са един хипотетичен резултат, когато екзолуна се отдели от екзопланетата, около която орбитира. По-рано тази година учените описаха сценарий, при който тези екзолуни напускат орбитата си около газови гиганти поради гравитационни взаимодействия, докато екзопланетата мигрира навътре към звездата.
Някои от тези екзолуни биха се блъснали в звездата или планетата или биха били изхвърлени напълно от звездната система, но по моделирания сценарий малко под половината се озовали в орбита около звездата. Това са плунетите.
Според модела на екипа на Мецгер, плунетите може да са резултат от разрушаването на екзопланета при взаимодействие със звездата. В около 90 процента от времето това би унищожило екзолуната, но в 10 процента от времето, тя оцелява и орбитира около звездата.
Това оставя плунетите уязвими към разрушителното излъчване на звездата, заключи екипът. Това излъчване би отнело външните им слоеве, изпращайки облаци прах навън в околозвездна орбита. Това би могло да обясни периодичното и неправилно затъмняване.
И ако материалът бавно се върти и изравнява в диск, обикалящ около звездата, това може да обясни и продължителното избледняване.
Въпреки че са открити други звезди с необичайни модели на затъмняване, никоя от тях не прилича на звездата на Таби. Ако все пак забележим друга звезда, която се държи по подобен начин, това може да помогне да се потвърди тази хипотеза, казват изследователите.
„Всъщност нямаме доказателства за съществуването на луните извън нашата Слънчева система, но луна, която е изхвърлена в нейната звезда, не може да бъде голяма рядкост“, каза Мецгер.
Изследването е публикувано в Monthly Notices of the Royal Astronomical Society.
