Учените са открили мистериозна популация от неизвестни досега клетки в човешкото тяло, според ново проучване.
Енигматичният нов тип клетки, наречен имунна клетка X, може да действа като два други вида лимфоцото. И тази хибридна клетка може да предизвиква диабет тип 1.
Учените отдавна смятат, че хибридни клетки като тези не могат да съществуват. Популацията от тези клетки вероятно е малка, може би по-малко от 7 от всеки 10 000 бели кръвни клетки, казва съавторът на проучването Абдел-Рахим А. Хамад, доцент по патология в Университета по медицина на Джонс Хопкинс в Балтимор. Но те са много мощни.
Обикновено белите кръвни клетки патрулират в тялото, поглъщайки чуждите нашественици, като бактерии или вируси. След усвояването на тези нашественици в миниатюрни фрагменти, върху повърхността на белите кръвни клетки остава един от тези усвоени фрагменти (антиген).
Два вида бели кръвни клетки - В и Т -клетки, са невероятно мощни инструменти в арсенала на имунната система. В клетките се произвеждат милиарди индивидуализирани антитела, които уникално се свързват със специфични антигени. Т-клетките унищожават клетките, които показват специфични антигени, като двата вида - В и Т-клетките, могат да се активират взаимно, създавайки мощен цикъл за обратна връзка.
Ключов за всички тези процеси е специален протеин, който се намира на външната повърхност на имунните клетки, наречен основен хистосъвместим комплекс (MHC), където се свързва антигенът. В-клетките свързват антигена с МНС, а рецепторите върху Т-клетките след това свързват този МНС-антигенен комплекс и активират Т-клетките.
При автоимунни заболявания този процес се разваля и собствените клетки на тялото погрешно с идентифицират като чужди. При диабет тип 1 имунната система безмилостно унищожава бета клетките в панкреаса, които правят хормона инсулин. Без инсулин тялото не може да използва енергията в храната и човек в крайна сметка ще умре.
Но какво първоначално задейства тази атака и как тя става неудържима? Предишни изследвания подсказват, че тялото по някакъв начин вижда самата молекула на инсулина като чужда и това задейства диабет тип 1. Хората с висок риск от заболяването често правят малко по-различни версии на протеините на МНС.
Но това беше загадка, защото инсулинът не се свързва добре с тези високорискови версии на MHC, което означава, че теоретично той не би трябвало да предизвиква силна автоимунна атака, казва Хамад.
В новото проучване, публикувано в списание Cell, Хамад и неговите колеги откриват потенциална причина. Използвайки кръвни проби както от здрави хора, така и от пациенти с диабет тип 1, както и компютърни симулации на В и Т-клетки, екипът открива съществуването на "X-клетка", която има рецептори както на В-клетки, така и на Т-клетки.
X-клетката изглежда е изключително мощен двигател на автоимунитета. Х-клетката излъчва антитела, които силно активират Т-клетки в проби от хора с високорисков МНС. Това задейства Т клетки, които атакуват бета клетките на панкреаса, за да започнат да се делят като луди, казва Хамад.
Екипът намери доказателства за тези така наречени „самореактивни“ X-клетки в кръвни проби от хора с диабет тип 1, но не и при здрави.
Още много тестове
Резултатите са интересни, но очевидно има задействащи фактори в околната среда за диабет тип 1, казва Матиас фон Херат, директор на Центъра за изследвания на диабет тип 1 в Института за имунология в Ла Джола, който не участва в изследването. Нещо повече: "Не знаем дали има една отделна, специфична клетка, която е отговорна", каза фон Херрат пред Live Science.
За да бъде неопровержим наистина случаят с X-клетките, следващите проучвания трябва да се опитат да намерят тези измамни хибридни клетки в конкретна част на тялото, свързана с болестта, като панкреаса или лимфните възли, допълва фон Херат. Учените също биха искали да знаят колко от тях дебнат в тялото, казва той.
И има още една възможност - тези X-клетки да изглеждат като B и T-клетки, защото всъщност са тези две клетки, а не са нов, свръхмощен тип клетки.
Учените биха искали да проверят дали тази X-клетка, която изглежда като една клетка с две роли, всъщност не е две "клетки в плътна прегръдка" казва фон Херат. Нужно е внимателно проведено проучване, с много тестове, за да сме сигурни, че това не е така, казва той.
Дори ако хибридната клетка не е цялата история зад диабет тип 1, "дори намирането на една клетка от определен тип, която би била основен виновник в някои случаи, би било голям напредък", казва фон Херат.