Над 3 минути мълчание на ефира е сигнал за война - това гласи неписаното правило, което се повтаря, къде на шега, къде - сериозно, в Българското национално радио (БНР). То се предава от поколение на поколение журналисти в една от най-авторитетните медии в България като напомняне, че ефирът не търпи и 30 секунди пауза, без причина, и то много основателна.

В петък (13 септември) държавното радио, което излъчва вече повече от 80 години, спря основната си програма за близо пет часа в разгара на скандал, предизвикан от опита за сваляне от ефир на дългогодишния водещ на сутрешния блок на програма "Хоризонт" Силвия Великова и за отстраняването й от съдебния ресор, в който тя е известна с критичната си позиция към работата на прокуратурата, а в последните месеци след като започна процедурата - и към единствения засега кандидат за нов главен прокурор Иван Гешев.

Официално оповестената причина за спирането на ефирния сигнал беше профилактика на предавателите на програмата. Неофициалните коментари насочват към затрудненията да се осигури заместник на свалената в последния момент водеща и опасенията какво ще звучи в ефир след като се разбра за рокадите.

Безпрецедентно дългото мълчание може да се окаже законово нарушение, доколкото по закон държавното радио е част от стратегическите обекти и дейности от значение за националната сигурност, а държавата трябва да гарантира разпространението на програмата му. По-рано през деня в петък прокуратурата обяви, че започва проверка защо е спряно излъчването. Тя ще е под прякото ръководство на зам.-главния прокурор Иван Гешев и трябва да приключи за три дни.

Директорът на БНР Светослав Костов, който беше избран в края на юни, досега не е коментирал официално казуса. Той не отговаря на мобилния си телефон, а по неофициална информация вече е разпитан от служители на Държавната агенция "Национална сигурност" (ДАНС).

Тишина в ефира

В 21.16 ч. в четвъртък на сайта на БНР беше публикувано съобщение, че от 6 до 11 часа в петък "Хоризонт" няма да излъчва заради профилактика на предавателите. От 6 до 10 ч. сутрин по програма върви сутрешният блок "Преди всички" (този петък сутрин водещ по график е Силвия Великова, на която няколко часа по-рано е съобщено, че няма да води предаването - бел. ред.), а след това започва "Хоризонт до обед".

Според източници на "Дневник" част от водещите, които са можели да заместят Великова в ефир в последния момент, са отказали от солидарност с колегата си. Сайтът "Офнюз", позовавайки се на свои източници, съобщи, че никой от потенциалните водещи не е откликнал на молбата да поеме ефира и така се е стигнало до спешното решение за профилактика. В петък сутрин предаванията, както и новините вървяха, но само онлайн. Водещ на сутрешния блок беше Диана Дончева, която по думите на Силвия Великова във "Фейсбук" е била принудена да поеме предаването в последния момент.

Малко преди 11 ч. "Хоризонт" се върна в ефир.

БНР и националната сигурност

На пресконференция в петък по обяд и.д. шефът на "Хоризонт" Николай Кръстев, чието е било решението за Великова, обясни спряното излъчване с отдавна планирана профилактика на предавателите. Той подчерта, че това не се случва за първи път и уточни, че само през август е имало 3 или 4 дни, в които програмата на националното радио е спирана за по 5 часа на територията на цялата страна.

Според Закона за ДАНС общественото радио е сред стратегическите обекти и дейности от значение за националната сигурност. Особеният статут на радиото се дължи на възможността чрез ефира хората да получават бързо и лесно достъпно информация в извънредни ситуации като бедствия, аварии или кризи, обясниха експерти. Затова и спирането на излъчване на сигнал е строго регламентирано и следва процедура на съгласуване и уведомяване между БНР, Националното управление "Радио и телевизионни системи" (НУРТС), което отговаря за ефирното разпространение на програмите на БНР, и регулаторните органи - Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) и Съвета за електронни медии.

"НУРТС не прави профилактика на всички предаватели едновременно, освен това има график, по който те се правят", коментира обаче пред Дарик радио бившият директор на БНР Александър Велев. Той обясни, че обикновено при профилактика на един от предавателите други покриват: "Например в София има три предавателя, от които може да се слуша и ако единият е в профилактика, другите два функционират и може да се слуша програмата".
За "Дневник" друг от бившите ръководители на държавното радио - Валерий Тодоров, обясни процедурата: "Когато се извършват планови профилактики на предавател на общественото радио НУРТС е длъжно да уведоми БНР един месец по-рано. В уведомяването задължително се посочват конкретни ден и час, кой предавател трябва да бъде спрян, с какъв обхват е той и в кой район ще бъде засегнато покритието".

Тодоров каза, че радиото има възможност да прецени според програмата и събитията, които се отразяват, дали да поиска промяна за друга дата и час. След като медиата даде съгласието си, трябва да се уведоми и да се даде потвърждение от КРС и да бъде информиран СЕМ. По думите му, може да се наложи да се направи и извънредна профилактика, но практиката показва, че това се случва изключително рядко и обикновено е за един предавател.

В спешни случаи от НУРТС трябва задължително да уведомят радиото поне 2-3 дни по-рано. При наложителна профилактика, радиото уведомява предварително слушателите си и в програмата си задължително трябва да обяви, че в конкретен район няма да има излъчване за определено време.
"Да се изключи цялата система, означава, че са изключени 58 УКВ предавателя", обясни Тодоров. Уточни, че само от две места може да се прекъсне излъчването - от телевизионната кула, която е частен обект на НУРТС, и от самото радио. "За да се наложи спешна профилактика на всички предаватели, трябва да са възникнали извънредни обстоятелства - война, бедствие, липса на ток и т.н. Досега такова изключване не помня да е имало", заяви Валерий Тодоров.

Кой знае

Съобщението за профилактика снощи така и не беше поставено на видно място на сайта на БНР. В петък сутринта пък във фейсбук страницата на БНР се появи пост, от който става известно, че дори кореспондентите на радиото са изненадани от спряното излъчване. "Това е безпрецедентно. Кой ще обясни какво се случва и защо? Защо е заглушено БНР? Кой ще понесе отговорност за това", се пита в него.

"Дневник" се опита да се свърже с председателя на СЕМ София Владимирова, за да разбере дали регулаторът е бил уведомен за решението за спиране на ефирното излъчване, но тя не отговаряше на мобилния си телефон. Сайтът "Офнюз" цитира неназован източник от КРС, според който комисията също не е знаела за профилактиката. По думите му контролната служба на регулатора констатирала прекъсването и след като били потърсени от ведомството, от "Хоризонт" обяснили, че "има проблем с техническия пренос на сигнала до предавателите" и дали уверения, че ще го отстранят.

Официално от медийния регулатор обявиха, че са поискали информация от БНР и КРС за безпрецедентното спиране на излъчването и ще излязат с позиция, когато проверката им приключи. Оттам съобщават, че следващата седмица ще се срещнат с ръководството на държавното радио.

Ти поиска профилактиката

Разминаване се очерта и в информацията кой е поискал да бъде спряно излъчването.

"Профилактиката на предавателите на БНР се върши регулярно [...] Вчера, когато поех длъжността, ми беше показано писмо от НУРТС, което е постъпило в сряда. В четвъртък, когато встъпих в длъжност, ми беше показано и днес (бел.ред. - петък) се случи. Генералният директор водеше разговори тази профилактика да не бъде провеждана днес, но, уви, технологичните възможности са такива, че тя не може да бъде спряна", обясни в петък и.д. шефът на "Хоризонт" Николай Кръстев.

За "Дневник" от НУРТС съобщиха, че искането за прекратяване на излъчването на програма "Хоризонт" на територията на цялата страна от 6ч. до 11 ч. на 13 септември е дошло от БНР. "Като причина е посочена профилактика на студийния комплекс на радиото. В този часови интервал НУРТС България не е имало технически проблеми да излъчва програмата и не е планирало техническа профилактика, която да доведе до спиране на програма "Хоризонт" в национален мащаб", се казва в писмените отговори от мултиплекса до "Дневник".

В тях се уточнява, че извън конкретния случай НУРТС извършва и друга техническа планова профилактика на отделни предаватели въз основа на годишен график, съгласуван с БНР. "Тази техническа профилактика в отделни случаи може да се осъществява дори и без спиране на сигнала и никога не води до прекъсване на излъчването на територията на цялата страна", уточняват от частното дружество, което понастоящем е част от структурата на БТК (телекомът пък от 2016 г. е собственост на група инвеститори, най-големият от които Спас Русев).

Обрат за едно денонощие

Скандалът тръгна с кратко съобщение от БНР за рокада в ръководството на програма "Хоризонт", в което се казваше, че досегашният директор на програмата Ивайло Савов е пенсиониран, а за изпълняващ длъжността е назначен новият главен редактор на програмата Николай Кръстев. Назначението беше неочаквано, защото неофициалните информации сочеха, че конкурсът за нов шеф на програмата ще бъде обявен след местните избори в края на октомври, а дотогава рокади няма да бъдат правени.

Часове по-късно Силвия Великова съобщи, че няма да води предаването "Преди всички" в петък сутрин, а освен това ще бъде отстранена от ресора правосъдие и съдебна система, който отразява като репортер от над 15 години. Решението било взето от и.д. шефа на "Хоризонт" Николай Кръстев, а според Великова по-рано вече имало индикации, че ръководството на държавното радио не одобрява критичността й към прокуратурата. От разговорите си с новото ръководство тя разбрала, че натискът за свалянето й от ефир е бил толкова силен, че е заплашвал едва ли не радиото.

Пред "Свободна Европа" - единственото място, където до момента момента е коментирал случая генералният директор на БНР Светослав Костов отрече Великова да е сваляна от ефир и изтъкна като причина тя да не води предаването длъжностната й характеристика - в нея пишело, че Великова е старши редактор, а не водещ, и щяла да остане редактор т.е. не е сваляна от ефир.

След последвалата в рамките на няколко часа в четвъртък вечер остра реакция в подкрепа на журналиста - от работещите в радиото, от колеги от другите медии, от Асоциацията на европейските журналисти в България и от потребители в социалните мрежи, решението беше отменено: Великова остава водещ и ще продължи да отразява и съдебния ресор, но в него ще има и втори човек, който да осигурява плурализма в него.

За решението се разбра късно вечерта в четвъртък, а днес премиерът Бойко Борисов даде да се разбере, че участвал в отмяната на първоначалния план, като е заплашил, че ще поиска чрез парламентарната група на ГЕРБ оставката на директора на радиото, ако не "оправи това безобразие".

Една оставка като странична щета

Скандалът около Силвия Великова приключи с оставката на и.д. директора на "Хоризонт" Николай Кръстев. Той обяви, че напуска поста си по-малко от 24 часа след назначаването си като пое изцяло отговорността за взетото решение за рокадите в екипа и отрече да му е оказван натиск.

Решението ми е морален акт, защото смятам, че човек трябва да носи отговорност за делата си, каза Николай Кръстев на извънредна пресконференция в сградата на радиото, която се състоя около час след началото на журналистическия протест пред сградата на БНР в подкрепа на Великова и свободата на словото (още за протеста тук). Той обясни действията си с липсата на административен опит и неколкократно нарече случилото се "лична грешка".

Кръстев повтори основните тези от разпространената по-рано днес позиция на държавното радио,според която водещата не е сваляна от ефир, а са направени промени в графика на водещите по две причини: заради наказателно постановление от Съвета за електронни медии за изнесени в ефир лични данни на непълнолетен в подготвено от Великова съдържание, както и за участие на журналиста по време на годишния й отпуск в предаване на БНР с призив слушателите да вземат участие в протест.