В зората на една ера, която учените нарекоха Антропоцена, задвижвана от човешкото въздействие върху планетата, четвъртата поред среща на енергийната индустрия беше принудена да премине в защита срещу обвиненията за промените в климата.

С изгарянето на „демоничните“ изкопаеми горива, обвинени в нанасянето на непоправима вреда в „ерата на човека“, мнозина се съгласиха, че след десетилетия на енергийни войни, бъдещите конфликти ще се водят от борба за чиста вода, докато ледниците се стопяват и реките пресъхват.

На въпрос какъв ще е най-големият източник на световно напрежение през 2040 г., повече от половината енергийни специалисти и служители, в обръщения тази седмица на Световния енергиен конгрес в Абу Даби, посочват недостига на вода.

„Преди 10 или 20 години петролът със сигурност щеше да бъде на първо място в списъка“, казва Аднан Шихаб-Елдин от Кувейт, бивш изпълняващ длъжността генерален секретар на ОПЕК.

“Сега той не е поради два фактора: имаме повече ресурси в целия свят, особено чрез новите технологии… и те са разпределени по-равномерно”, каза той на Световния енергиен конгрес.

Но като много други лидери на конференцията, той настоя, че предвид прогнозираното глобално търсене през следващите десетилетия, това може да бъде променено чрез прекалено бързо и непланирано преминаване към възобновяеми източници на енергия.

“Всички сме съгласни, че това, което искаме, е чисто енергийно бъдеще. Постигането на това чисто енергийно бъдеще и скоростта, която достигаме, трябва да бъдат ясни”, каза той, предупреждавайки за “промени и криза”, ако политическите решения се вземат набързо.

„Грешно е според мен да определям политика, която ще въздейства за 40 години, казвайки например не само, че не искам ядрена енергия от свое име…, но и и от името на всички останали. Затова е важно да запазим всички наши възможности отворени, да инвестираме във всички тях, в зависимост от ситуацията на местно ниво

Последен шанс

Страните от Персийския залив са инвестирали десетки милиарди долари в проекти за чиста енергия, главно в слънчева и ядрена. Критиците обаче казват, че при мнозина ства бавно слизането от чертожната дъска и че липсва политическа воля. Пристрастяването към петрола е силно, особено когато доставките остават в изобилие, а преминаването към възобновяеми енергийни източници е изключително скъпо. Но Глобалната комисия за адаптация заяви във вторник, че богатите и бедните страни трябва да инвестират сега, за да се защитят от последиците от изменението на климата или да платят още по-тежка цена по-късно.

“Ние сме последното поколение, което може да промени хода на изменението на климата. Ние сме първото поколение, което след това трябва да се справи с последствията”, заяви бившият шеф на ООН Бан Ки-Мун, който председателства комисията.

Неуспехът за ограничаване на емисиите на парникови газове бавно изпича планетата и вече отприщи кресчендо от смъртоносни топлинни вълни, недостиг на вода и супербури, нанесли повече разрушения от покачващите се морета, пише АФП. Средната повърхностна температура на Земята е нараснала с 1 градус от края на 19 век и е в ход – при сегашните нива на емисии на CO2 – да се затопли с още два или три градуса до края на века.

“Ние сме най-големият влияещ фактор върху природата в наши дни”, каза Мартин Фрик, директор по политиката в Рамковата конвенция на ООН за климатични промени, на панелна дискусия в Абу Даби. “Както се казва, с голямата сила идва голяма отговорност.”

Едно от водещите светила на Световния енергиен конгрес, изпълнителният директор на “Арамко” Амин Насер, говори за „кризата на възприятието“ пред индустрията и за нарастващия риск от действията на финансовата общност по отношение на изкопаемите горива.

“Всички енергийни преходи – включително и този – отнемат десетилетия, с много предизвикателства по пътя”, каза шефът на саудитския петролен гигант, който се подготвя за борсов дебют с планове да реализира милиарди долари.

Фрик заяви, че дипломацията относно изменението на климата все още работи, въпреки трудностите.

“Има спешна нужда от това”, каза той. “Въздействията са абсолютно тревожни и колкото и да се договаряме, няма преговори с природата.”