Американски учени изчислиха, че Земята ще е обитаема още 2,3 милиарда години и така удължиха очаквания период за живота на планетата ни с повече от 1 милиард години, съобщи сайтът Wired.
Кинг Фай Ли и колегите му от Калифорнийския технологичен институт твърдят, че земното атмосферно налягане винаги е варирало и в далечно бъдеще то може да намалее.
Това ще предпази Земята от твърде високи температури по-дълго, отколкото допускаха досега специалистите.
Ако новата идея се окаже вярна, тя може да бъде приложена за другите планети с биосфери и това ще увеличи вероятността за намиране на извънземни цивилизации поне двойно.
"Земята ще бъде определяна като обитаема почти за половината от общия живот на Слънцето. Това е добре да бъде взето пред вид при търсенето на живот на екзопланети" - пишат учените в "Протоколи на Американската академия на науките".
През следващите стотици милиони години Слънцето ще става все по-ярко и накрая Земята ще е твърде гореща за живот. Предишните изчисления определиха, че това ще стане след около 1 милиард години.
Учените от Калифорнийския технологичен институт обаче изтъкнаха, че по-ранните модели са пренебрегнали ролята на атмосферното налягане за регулиране на температурата на планетата ни.
Атмосферното налягане е ключова променлива от общия парников ефект, защото то определя колко инфрачервена радиация поглъщат парниковите газове. При по-високо налягане поглъщането е по-голямо и следователно топлината е повече.
Самият живот ще осигури механизма за тези температурни промени. Като "фиксират" азота, извличайки го от въздуха и дълбоко в океаните, микробите правят атмосферата по-лека атом по атом.
Роджър Буик от Вашингтонския университет и екипът му се опитват да измерят атмосферното налягане в миналото по базалтови скали на 2,7 милиарда години, намерени в Северозападна Австралия.
Кинг Фай Ли и колегите му от Калифорнийския технологичен институт твърдят, че земното атмосферно налягане винаги е варирало и в далечно бъдеще то може да намалее.
Това ще предпази Земята от твърде високи температури по-дълго, отколкото допускаха досега специалистите.
Ако новата идея се окаже вярна, тя може да бъде приложена за другите планети с биосфери и това ще увеличи вероятността за намиране на извънземни цивилизации поне двойно.
"Земята ще бъде определяна като обитаема почти за половината от общия живот на Слънцето. Това е добре да бъде взето пред вид при търсенето на живот на екзопланети" - пишат учените в "Протоколи на Американската академия на науките".
През следващите стотици милиони години Слънцето ще става все по-ярко и накрая Земята ще е твърде гореща за живот. Предишните изчисления определиха, че това ще стане след около 1 милиард години.
Учените от Калифорнийския технологичен институт обаче изтъкнаха, че по-ранните модели са пренебрегнали ролята на атмосферното налягане за регулиране на температурата на планетата ни.
Атмосферното налягане е ключова променлива от общия парников ефект, защото то определя колко инфрачервена радиация поглъщат парниковите газове. При по-високо налягане поглъщането е по-голямо и следователно топлината е повече.
Самият живот ще осигури механизма за тези температурни промени. Като "фиксират" азота, извличайки го от въздуха и дълбоко в океаните, микробите правят атмосферата по-лека атом по атом.
Роджър Буик от Вашингтонския университет и екипът му се опитват да измерят атмосферното налягане в миналото по базалтови скали на 2,7 милиарда години, намерени в Северозападна Австралия.