Граница.
"Дневник":
Денят, в който да поставим границата кое е журналистика
"Днес е денят, в който българските медии решават, че трябва да поставят границата. Работата ни, честта ни, етиката и правилата ни нямат нищо общо с опита да бъде дискредитиран един от участниците в кампанията за кмет на София по несъвместим с професията ни начин.
Това не е журналистика. И ние категорично се противопоставяме на опитите да се нарича така."
Това се казва в позиция на медии и журналисти, спазващи етичните норми в професията. Тя беше разпространена днес по повод вчерашна публикация на лични снимки на момиче от сайта ПИК. Това е най-грозната досега атака срещу кандидат за кмет на София - този на "Демократична България".
Позицията към момента на редакционното публикуване е подкрепена от BG VOICE, Дарик радио, "24 часа", Dir.bg, "Дневник", "Гласове", "ТВ Европа", "Епицентър", "Зов нюз", "Икономист", "Капитал", Клуб Z, "Коректно", "Капана", "Медиапул", OFFNews, "Площад Славейков", "Под тепето", "Редута", "Редмедия", "Сега", "Фактор", Агенция "Фокус", "Фрогнюз".(БНТ, БНР, Би Ти Ви и Нова тв очакват в понеделник решения на управителните си органи дали ще се присъединят).
Междувременно с имената си зад декларацията застават и десетки журналисти от множество различни медии, като броят им продължава да расте.
Чистка
"Сега":
Когато БНТ си събуваше потурите
Когато светът си събува потурите, професии като градски фенерджия, кундурджия, даракчия и кафтанджия, събуждач, резач на лед, суфльор и майстор на кюнци изчезват бързо. Сега светът очевидно пак се е разгащил, тъй като един куп други професии са с отмиращи функции - пощальоните намаляха, фермерите не са това, което бяха, скоро колите ще тръгнат без шофьори, парите ще бъдат само виртуални, а един ден и ключарите ще бъдат IT специалисти.
Една от тези изчезващи професии е добрата стара журналистика. Със сигурност - вестникарството, няма спор за това. На Запад печатните медии тръгнаха към залеза преди 2 дузина години, а тук, където очевидно и умирането се случва по-бавничко, преди една дузина. Скоро последните свободни вестници ще отидат в историята, а веднага след това ще си отидат тихо и несвободните - защо му е на Пеевски да харчи пари за глупости, след като окончателно победи?!
Ние сме наясно с това. Бунтувахме се колкото можем само по две причини - първо, защото има нещо скандално нелогично в ХХI век новините да се разпространяват като в епохата преди Гутенберг - от тия, дето викат по-силно, и второ, защото бе изключително дразнещо в доубиването на медиите да участват активно... журналисти.
Доста журналисти пък просто снижиха критериите и понятия като безпристрастност, обективност, придържане към фактите и тяхната проверка бързо отшумяха. В резултат на всичко това в главата на публиката бе затвърдено това, което й втълпяваха всички специалисти от едно време - медиите само лъжат, медиите само обслужват политиците... Колкото повече се повтаряше това, толкова по-близки до властта ставаха медиите.
Позиции
"Монитор":
Проф. Андрей Пантев: 6 септември е второто освобождение на България
- Сблъсквали ли сте се с митове относно тази дата?
- Ясно е, че тогава е имало единно мнение - че Съединението трябва да бъде осъществено. Но е имало различни варианти и мнения как да стане това. Някои са смятали, че също трябва да бъде възпроизведено в Македония. Дори при обявяване на Независимостта в Пловдив македонските дейци на нашето Национално-освободително движение идват с черни знамена. И тогава министър-председателят Петко Каравелов казва: "Тази година в Пловдив, догодина в Скопие". Приемало се е, че това е поредният етап от осъществяването на идеята за целокупна България.
- Казвате, че осъществяват този акт сами, наистина ли Русия се дистанцира тогава?
- Противно на всички мнения, Русия не е против. Тя е против самия княз Александър, който се приема, че е чужд и враждебен на руските интереси. Англия подкрепя Съединението условно, защото вижда, че то е независимо начинание. Все пак, когато започва Сръбско-българската война, напредването на нашата армия е спряно не от Русия, а от австро-унгарския представител граф Кевенхюлер, който преди това е военно аташе в София. Иначе българите преди това биха се устремили към Ниш. Австро-Унгария по принцип е враждебна към обединението на славяните. Никой не смее - особено след войната, да говори за връщане на статуквото. България проявява чувство за баланс и всички приветстват това дело. Не всички са смятали, че така трябва да бъде, но никой не казва, че този акт не е трябвало да се осъществи.
- А как си обяснявате позицията на Великобритания?
- Тя е водена от принципа да се противопостави на руското влияние на Балканите. Англичаните в крайна сметка налагат ревизията на Санстефанския мирен договор, а сега като бумеранг, подкрепят това Съединение. Условно, разбира се, с една фраза: "Трябва да се има предвид и желанието на населението". А желанието на 900 000 души от област Източна Румелия е да бъдат част от България.
Благоразумие
"Стандарт":
Овчарят, който оглави българския парламент
Колко са случаите в световната история, когато един овчар с твърде оскъдно образование, живял едва 39 години на този свят, може да се превърне в гениален писател и да завърши живота си като председател на Парламента. Едва ли някой ще си спомни за друг, освен за големия и неподражаем Захарий Стоянов. Да си припомним неговия живот в Деня на Съединението!
Преди 130 години - на 2 септември 1889 г. в "Отел дьо Суез" в Париж, Джендо Стоянов Джедев, както му е рожденото име, мистериозно умира. Официалната версия за смъртта му е, че е починал от преплитане на червата - перитонит. Но мнозина смятат, че е бил отровен заради делата си. На Стоянов дължим описанието на знаменитото събрание на Оборище.
Негова е и бележитата фраза :"Да, във въстанията няма благоразумие. Способността да се различава доброто от злото и полезното от неполезното, разумното от неразумното може да си има мястото само при пълнейшето спокойствие на духовете. В противен случай - при възбужданието на чувствата и енергията - здравият разсъдък слабее и се подчинява на господствующето чувство."
: :
Йордан