Да ползваш такси в България си е понякога истинска авантюра: раздрънкани и смърдящи коли, чиито шофьори се държат така, сякаш ти им дължиш услуга. Сбъркан бизнес. Ясен Бояджиев споделя лични впечатления от София:

Най-добре да дойде Юбер. Вероятно още това първо изречение ще скандализира мнозина. Не само таксиджиите, под чийто натиск (след няма и година пребиваване) властите услужливо изгониха компанията за споделено пътуване, защото заобикаляла тежките регулации, на които били подложени „нормалните таксита“. И така убивала бизнеса им. Който обаче се възмущава от това изречение, вероятно не ползва такси.

Сбъркан бизнес

Да, знам, че и другаде в Европа стана същото. Но знам също така (видял съм го с очите си), че навсякъде нивото на „нормалните таксита“ е много по-добро от тукашното. Тъй че проблемът не е в Юбер.

Тук мнозина и без неговата „нелоялна конкуренция“ продължават да заобикалят регулациите и да работят „на тъмно“. А освен това качеството на услугата им е мизерно. Голяма част от колите са стари, раздрънкани, неподдържани и миришат лошо. Често попадаш на шофьори, които пушат, надуват ти главата с музика и приказки и се държат така, сякаш ти им дължиш услуга. Пускането на климатик през лятото изглежда им е забранено. А за зимата имам любима случка с една моя близка. Качва се в такси, което нетърпимо мирише на пот. И затова отваря прозореца. „Много сте интересни вие жените. Забелязал съм, че щом се качите, веднага отваряте прозореца“, казва подигравателно шофьорът. На всичко отгоре, макар на пръв поглед градът да е залят с таксита, често се случва да ги няма точно когато ти дотрябват и когато търсенето е най-голямо. Въобще, тук този бизнес и без Юбер изглежда ако не убит, то поне сбъркан.

Един ден с такси из София

Ето една банална история. Летен делничен ден, по обед. София е буквално празна. Пред Военна болница са се наредили две опашки свободни таксита, разделени от спирката на тролея. В такава ситуация клиентите обикновено се качват без да питат. Но аз съм наплашен от опит и затова през отворения прозорец на една от четирите коли в първата опашка поздравявам и любезно питам шофьора дали ще ме откара до площад „Славейков“. Той обаче, сякаш съм го обидил с нещо, без дори да ме погледне, отказва с поклащане на пръст.

Следващият с извинителен тон ми казва, че е първа кола. Тоест, да му вляза в положението - ред му е да вземе клиент, а моят маршрут явно му се вижда кратък. Наоколо обаче няма жива душа.

Третият стои край колата и почти любезно ме предупреждава, че може да ми струва 6-7 лева. Нищо, казвам. Колкото, толкова - нали имате таксиметров апарат. Но той повтаря същото и добавя, че „сега има задръствания“. Сещам се, че час по-рано съм шофирал през целия град и никъде няма и не може да има задръствания. И чак тогава виждам обяснението - 1,29 лева на километър дневен пробег. С около 50 стотинки повече от останалите. Ясно, казвам си - „копърка“. По-късно си припомних, че в неравната си борба с този вид „бизнес“, който разчита на разсеяността на клиента, за да го измами съвсем законно, преди години общината сложи максимален праг на цените от 1,30 лв./км през деня.

Минавам на следващия. „Ще ви струва 5 лева“, отсича директно той. Знам, че и без това ще дам горе-долу толкова, но отказвам. Въпрос на принцип - нали затова е таксиметров превоз, за да не се пазарят. И вече много ядосан казвам на шофьора, че ще запиша номерата на всичките коли и ще се обадя където трябва. Но на него не му пука - знае, че където и да се обадя, няма да последва нищо. Оставям ги да се потят на припека. Явно такава им е бизнес стратегията - предпочитат да чакат с часове някой „златен“ клиент, вместо да въртят малки курсове. Но иначе се оплакват, че няма работа.

Има и изключения

Разбира се, има и изключения. Вече съм решил да изчакам тролея, когато някъде от средата на втората опашка се измъква такси, насочва се право към мен, а шофьорът с усмивка ме кани да се кача, без да пита къде отивам - явно ме е наблюдавал и знае какво става. Разказвам му за перипетиите си, а той се засмива: „Не е вярно, че няма  работа. Мързи ги".

Сред изключенията са и 2-3 фирми, които като цяло предлагат доста по-добри условия. Колите им са по-нови, чисти и приятни, шофьорите - по-прилични. Макар и не повсеместно, предлагат се и някои технологични нововъведения. Но и на тези фирми не може да се разчита безусловно. Наскоро моя позната си счупи крака и трябваше дни наред да се придвижва с такси до болницата и обратно за рехабилитация (около 4 лева в едната посока по масовата тарифа). Упражнението се оказало много мъчително - наложило ѝ се сумарно да прекара часове с патериците на улицата в очакване на такси. Пробвала всички фирми, но ефектът бил един и същ. Дори и предварителна поръчка за определен час се оказала невъзможна. Явно и при високите технологии дължината на курса и манталитетът на шофьора са от решаващо значение.

Каша

Вечерта на прибиране пак се налага да взема такси. Десетина минути стоя на един ъгъл и махам, но, кой знае защо, никой не ми обръща внимание. Накрая изненадващо един спира сам и се навежда през прозореца да ме покани. Качвам се и така откривам съвсем нова разновидност на „копърките“. Както е известно, някои мамят с имитация чрез близки, но не идентични телефонни номера и имена. Това вече явно не е нужно. Абсолютно всичко видимо в моето такси (дори и надписът на гърба на касовата бележка) напълно съвпадаше с атрибутите на една от споменатите фирми. С изключение, разбира се, на тарифата (която бях проспал) и крайната цена (към два пъти по-висока от нормалната). Предположих, че може самата фирма да си е вдигнала цените. Проверих - не е.

Как става това - нямам представа. Очевидно всичко е възможно в бъркотията, която владее и този бизнес. А за тази бъркотия е виновен не толкова бизнесът, колкото държавата. Както, впрочем, в много други сфери - всичко е правено-недоправено, мислено-недомислено. Хем има пазар, хем няма. Хем свръхрегулации, хем всеки прави каквото си поиска. И накрая всички са недоволни.

Какво точно е решението - също не знам. Но изглежда очевидно, че вместо да се слагат някакви прагове и тавани на цените, е по-добре да се наложат строги изисквания за колите и качеството на услугата. И най-вече - да се отвори пазарът за конкуренция. Юбер би помогнал много.