Хиляди българи се събират на масов протест на 7 септември срещу промените в Семейния кодекс, свързани с иначе спряната Стратегия за детето, пише Lupa.bg. Организаторите са категорични, че поправките в нашите разпоредби приличат обезпокояващо много на норвежкото закондателство, предвиждащо отнемане на деца от биологичните им родители при всевъзможни казуси, включително и при неблагоприятни битови условия с мъгляви определения за насилие и неглижиране на детето. 

В България протестът ще се състои почти във всички големи градове, като водещи ще бъдат тези пред консулствата на Норвегия в София и Варна. В социалната мрежа фейсбук близо 100 000 души са декларирали готовност да се включат в него, като събитието набира все по-голяма популярност, при това с автопоходи в някои от по-големите градове у нас. По същото време се очакват протести и в норвежката столица пред парламента, във Виена, в Копенхаген, във Вилнюс, в Мадрид и Барселона, в Белград, в Рим, в Отава, на няколко места в САЩ, в Дъблин, във Варшава, в Москва, както и в Уелингтън, Нова Зеландия. 

"От януари 2019 г. тече сериозен публичен дебат, провокиран от проекта за нова национална стратегия за детето 2019-2030 г. Разбираме, че е задължение на Министерството на труда и социалната политика да успокоява гражданите всяка сутрин и вечер, че „стратегия няма”, но нашият родителски дълг и патриотично чувство зоват обратното – народът трябва да познава фактите, за да може да се защити", обясняват организаторите на протеста. 

В началото на юли от министерството на Бисер Петков обявиха, че няма как да се прилагат законови текстове, които не съществуват. Няма как да се реализира невярното твърдение, че се отнемат деца след анонимни сигнали. Но според законодателството и по-конкретно в член 10, алинея 5 от Правилника за приложение на Закона за закрила на детето: "Анонимни сигнали не се разглеждат, освен в случаите, отнасящи се до насилие над дете, или по преценка на директора на дирекция "Социално подпомагане".

Част от основанията за настаняване на дете извън семейството са предвидени в член 25, алинея 1 от Закона за закрила на детето, обясняват още организаторите.

Според тези разпоредби, извън семейството си дете може да бъде изведено, когато е жертва на насилие в него и съществува сериозна опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие. 

"Забележете най-долу широките за тълкуване дефиниции на „насилие”, предвидени в нормативната база! Освен случаите на „физическо насилие” (а и там има спорни моменти) и „психическо насилие” („подценяване”, „подигравателно отношение”, „заплаха”, „дискриминация”,” отхвърляне”,” други форми на отрицателно отношение”,”неспособност на родителя” и т.н.),като насилие се квалифицират още „пренебрегване”, „търговска или друга експлоатация” „емоционално насилие”, „социално насилие”, „икономическо насилие”, „опитът за такова насилие”, „ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права”,  и то дори при „вероятна вреда”, „опасност” от такава, или извършено „в присъствието на детето”, и т.н. Относно определенията за дете „в риск” ситуацията е още по-„рискова”, обясняват още юристите, занимаващи се с разтълкуването на нормативните актове, приети у нас, които застават зад протеста. 

Дори за неизкушеното от правото око са видни огромните възможности за свободни субективни интерпретации по темата, тъй като дефиниция за единствено правилно нравствено, интелектуално и социалноразвитие в закона няма, а и не трябва да има. Тези категории зависят от индивидуалността, религията и културата на дадено семейство, а в случая ще бъдат решавани единствено по преценка на социалните служби според техните религиозни и нравствени презупмпции, които могат да противоречат на тези на родителите.

Ето как стои въпросът според законодателството у нас със самата процедура за извеждане на дете извън семейната му среда. Според текстовете спешното настаняване извън семейството се предприема в случаите, когато има опасност за здравето и живота на детето. Настаняването се извършва незабавно след получаването на сигнала със заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане", а до произнасяне на съда дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето извършва временно настаняване по административен ред. След това в едномесечен срок от издаването на заповедта дирекция "Социално подпомагане" прави искане до районния съд. Следователно извеждането на дете от семейството може да се извърши без съдебна заповед, само по решение на директора на „Социално подпомагане“. Според новите чл. 36г-36д от Закона за закрила на детето се създава силов „мултидисциплинарен екип” за бързо реагиране в рамките на 24 часа, само по сигнал и преценка на социалния работник, с представители на полицията и прокуратурата. Може да измине един месец преди дирекция „Социално подпомагане“ изобщо да подаде искане до районния съд и още един месец докато съдът се произнесе. За тези два месеца детето ще бъде отделено (отнето) от родителите без съдебно решение, а бъдещето му ще се определя от дирекция Социално подпомагане - тя има пълни права над него, в това число има възможност да въздейства върху крехката психика на детето, като го манипулира и настрои против родителите му, обясняват още организаторите на протеста на 7 септември. 

И питат: "Дори при адекватен контрол от съда как може да се възмезди насилственото отнемане за месец, ден, а дори и за един час на едно дете от семейството му? Не всяко семейство има възможност да наеме добър адвокат". 

Нещо повече, предвижда се снемането на социален доклад за детето за оценка след подаден за него сигнал, че е в риск. Образецът му се състои от 3 страници лична информация, която социалният работник трябва да събере след влизане в дома на детето. Той е длъжен да провери и оцени хранене, дневен режим, лични дрехи според пола и сезона, осигурен кът на детето и място за спане, учебници и помагала.

След това трябва да направи преценка за самото жилище като впише данни за собственост, разположение, разходи, възможност за издръжка на семейството, разпределение на помещенията, грижа за вида му, оборудване, удобство и комфорт за детето, хигиена, съжителстване, съсобственост, възможност за други решения с оглед проблемите на детето;  „електричество, газ, остри предмети, домакински химикали, затворени шкафове, решетки на леглото и др.”;

Идва ред и на оценка на родителите - образователна степен на родителите, място на работа и длъжност, работно време - продължителност, с договор или без договор, отдалеченост на местоработата от дома, удовлетвореност; регистрация в бюрото по труда; работа на няколко места и влияние на взаимоотношенията вкъщи”. 

Измененията в Закона за детето предвиждат то да се отнеме от полицията, ако са налице основания за полицейска закрила. Според член 39, алинея 1, точка 2 полицейските органи имат право да настанят детето в социални услуги за резидентна грижа, като при необходимост му бъде осигурена охрана.

А според новите текстове има и ясни дефиниции за отнемане на дете в риск, като мерки вече се предприемат и спрямо бременните жени. Според нормативните актове има пряк риск за дете, което дори още не е родено, ако майката сама отглежда негово братче/сестриче, ако няма собствено жилище, ако има други деца с увреждане или отклонения в здравословното състояние или развитие.