Разкритията за "Апартаментгейт" и НАП принудиха властта да даде свидни жертви. Но засегнатите сега явно отвръщат на удара. От това как ще завърши тази битка, зависи и съдбата на "територията България".

Прокуратурата поиска ВСС да реагира на статии в „Капитал” и „Сега”, които целели „персоналното компрометиране на определени магистрати”. По този начин държавното обвинение поведе кръстоносен поход срещу броящите се на пръсти медии, които са критични към властта. Според теорията, който се е заял с „четвъртата власт“ не е прокопсал. Така ли е обаче в България? Или и тук, както в много други случаи, у нас действат някакви други „закони”, различни от вселенските?

Преди да отговоря, нека видим какво точно предизвика „гибелния гняв” на прокуратурата.

Г-н Гешев, единственият кандидат за поста главен прокурор, заяви по повод на публикацията в „Капитал”, че „на старанието да бъдат демонизирани отделни магистрати, като прокурор Силвия Соколова, ще бъде отговорено с всички позволени от закона средства”. Всъщност обект на публикацията преди всичко е самият Гешев. Акцентът в текста на Росен Босев е, че подкрепата за самотната кандидатура на Гешев за наследник на Сотир Цацаров „не е автентична”.

Оставаме с впечатлението, че себелюбието на зам. главния прокурор е било накърнено от материала. От една страна г-н Гешев не си направи труда да обори фактите в публикацията, а от друга отправя заплаха. Иначе казано, главният герой във въпросната статия - „Тоягата и морковът зад номинацията на Гешев” – собственоръчно доказва уместността на нейното заглавие като поглежда строго, изпод вежди, към сопата. По-важното е, че тук не става дума за „изпуснатите нерви” на обикновен чиновник, а за лице, което най-вероятно, след няколко месеца, ще се разположи на тежкия стол на Обвинител No.1.

Журналистите, които разгневиха силните на деня

Авторът на разгневилата Гешев статия, Росен Босев, отдавна създава главоболия на силните на деня. През май 2019 г. Босев бе осъден за „клевета” срещу бившия шеф на КФН Стоян Мавродиев и глобен с 1000 лв. Процесът приличаше повече на публична екзекуция. Журналистът е автор на критични публикации за работата на председателката на съдебния състав (същият, който преценяваше вината му), а тя отказа да си направи отвод. Асоциацията на европейските журналисти в България (АЕЖ) обяви, че ще сезира Еврокомисията за случая, защото „присъдата и целият процес са доказателство за злоупотреба – за това как един държавен служител или представители на държавата могат да се саморазправят с журналист“.

Очеркът на „Сега”, който разбуни духовете, е озаглавен „Франтишек – път към висшето прокурорско общество”. Материалът на Доротея Дачкова е посветен на новоизбрания шеф на Специализираната прокуратура, който вече даде категорична заявка да „задмине темпото” на г-н Гешев. В края на статията има и параграф за прокурор Станкова, която наблюдава разследването срещу „ТАД Груп”. Тя се прочу с теорията си за хакнатия сървър на пръскачките пред парламента. Според прокуратурата, статията съдържа „манипулативни твърдения и неистини”. Прокурорската колегия във ВСС, очаквано, зае сходна позиция - осъди „негативната кампания в медиите” и призова за толерантност към Гешев.

„Сега” отговори на претенциите на прокуратурата, подчертавайки, че цялата информация за г-н Франтишек е „взета от официалната му биография, качена на сайта на ВСС”. От „Сега” недоумяват защо ВСС трябва да влиза в ролята на адвокат на въпросните лица. Паралелно се разгръща и друга „сюжетна линия”. Преди дни, по повод на „теча” в НАП, прокуратурата погна и сайта „Биволъ”, който периодично публикува материали за злоупотреби, в които е замесен „политическият елит”.  

Какво показва сравнението с „Уотъргейт"

Скандалите, в които герои са висши политици, в България, а и в други страни, нерядко произволно са обозначавани в медиите чрез залепването на суфикса „гейт”. Арехтипът, разбира се е аферата „Уотъргейт” (1972-1974 г.) в САЩ. Българската политическа система и медийна среда могат да бъдат претеглени и оценени чрез припомнянето на първообраза.

Скандалът с опита за подслушване на щабквартирата на демократите във вашингтонския комплекс „Уотъргейт” от представители на републиканците предизвиква политическа лавина, която довежда до оставката на президента Никсън. Прокуратурата повдига обвинения на 69 души. Няма категорични доказателства, че Никсън е замесен в престъпленията, но въпреки това е принуден да се оттегли.

Нужно ли е да правим паралел с един български министър-председател, рекордьор по престой във властта, който винаги разбира последен за злоупотребите в своята партия, но отказва да понесе лична отговорност? Този, който „винаги се завръща”. Представете си, че вместо да повдига обвинения на замесените в скандала, американската прокуратура беше решила да вземе на мушка журналистите от „Вашингтон Пост“, „Тайм“, и „ Ню Йорк Таймс“, които имат първостепенна роля за разкритията по „Уотъргейт”.

Явно в България още дълго ще се чудим „как да ги стигнем”. Освен ако нашият еталон не са страни като Путинова Русия, която обвини DW в „недопустима намеса”.

У нас, ако си партиен другар на силните на деня, можешспокойно и публично да размахаш пръст срещу т.нар. четвърта власт. Причините са поне три. Най-напред, политическото кадруване в съдебната система („Няма кой да ме накаже”, както е казал класикът). Второ, пороците на самия медиен пазар: монополизация, сервилност и ниска професионална хигиена, цензура, автоцензура и пр. И трето, слабите съпротивителни сили на българското общество. Повечето хора са се примирили, че „онези горе преяждат и покрадват”. Това се възприема като неизбежна аксиома.

Какво можеда постигне "четвъртата власт"?

И така, пейзажът става все по-кафяв. Разкритията на медиите по случаите „Апартаментгейт” и „Къщи за гости” не доведоха до тоталния срив на управляващата конфигурация. Вместо това, след скандалите ГЕРБ излезе по-силен. Вероятността да видим предсрочни избори сега е дори по-малка от преди.

Но, както отбелязва Дизраели, най-тъмно е преди разсъмване. Значимите журналистически разследвания, публикувани тази година, все пак показаха, че има надежда. Театрално паднаха „свидни жертви” от страна на „елита”, макар никоя от тях да не е в затвора. Много маски се търкулнаха на земята. Сега засегнатите явно отвръщат на удара. Разгръща се решителна битка. Или медиите ще докажат, че заслужават гръмкото си прозвище „четвърта власт“, или пълзящата сянка на деспотизма окончателно ще задуши територията.