"От Кристин към Кристалина" - с това пределно лаконично заглавие и няколко изречения сп. "Форчън" отбеляза новината за избора на Кристалина Георгиева за кандидата на Европейския съюз за управляващ директор на Международния валутен фонд на мястото на подалата оставка Кристин Лагард. Това впрочем е след съобщението за предстоящата годишна класация на най-влиятелните жени в света за 2019 г.
Но първите коментари и прогнози след решението от петъчната вечер сочат, че за най-успешния и известен български висш ръководител от международна организация няма да е лесно да оглави МВФ и да попадне в класацията на "Форчън".
"Нищо не е приключило. Кандидатурата ѝ няма подкрепата на всички от ЕС и консенсусът беше измъкнат с форцепс. А това може да окуражи други претенденти да се включат", казва за "Франс прес" източник, близък до дискусиите.
Тази метафора е доста образна и описва метод при раждането, когато със специален уред се захваща главата на бебето и се издърпва навън. Това се прави тогава, когато процесът върви твърде бавно и има опасност за бебето, като прилагането му носи риск и за родилката, и за детето. Процедурата се прилага само в болнична обстановка, защото може да се наложи спешно преминаване към цезарово сечение.
Дали източникът на АФП е имал предвид точно това - че Кристалина Георгиева е избрана в критична ситуация, в която само поверителният формат спести разкриването на пореден дълбок разлом между северни и южни държави в ЕС?
"По-добре да не знаете как се прави този избор"
Този път финансовите министри и лидерите на 28-те от ЕС не стигнаха до "цезарово сечение", но според същия източник на АФП българката е получила подкрепата на 56% от страните членки, представляващи 57% от населението на съюза. За решение с квалифицирано мнозинство са необходими 55% от държавите и 65% от населението. Обсъждането и гласуването са поверителни и няма официално съобщение коя държава как е гласувала, но и "Файненшъл таймс" пише, че Георгиева е "спечелила вота, но не и достатъчно над нужния праг".
Мнозина, които не я познават, още не са научили как да произнасят името ѝ и я наричат Кристалина Джорджева.
"Споровете кой да оглави МВФ са като правенето на наденици - по-добре да не гледате отблизо как се прави", коментира Том Бьоркъл от "Ройтерс" в понеделник с адаптиране на прочутия цитат от Ото фон Бисмарк. Във видеоразговор по решението той каза в понеделник, че очевидно изборът на Георгиева е компромис, но и че тя има безспорна квалификация за високи постове в световни организации, а МВФ има традиция да бъде предвождан от технократи. Но след кризата от 2008 г. този пост започна да се политизира, допълва той. "Мисля, че ще е трудно да се върнем към миналото, но и ако търсите най-добрия кандидат, Кристалина Георгиева едва ли би била под №1 в списъка", казва Бьоркъл.
Според него тази кандидатура не носи нещо особено нито на МВФ, нито на Европа, където продължават да вярват, че постът им се полага. "Георгиева има много опит в програми и политики за развитие, но ѝ липсва статутът и репутацията на Критин Лагард, поради което не изглежда очевидният победител, ако страните членки във фонда търсят по света най-добрия за управител. Избирането ѝ е остатък от договарянето на сделка за постове в Европа, включително за ръководител на Европейската комисия и управител на Европейската централна банка."
МВФ най-после ще приложи върху себе си съветите за пенсионерите
Той не вижда проблем с правилата на МВФ, според които кандидат за управляващ директор не може да е по-възрастен от 65 години (Георгиева става на 66 на 13 август), защото на практика фондът ще трябва да промени правилата си и да приложи към себе си това, за което агитира и инструктира държавите (включително САЩ и Япония) - да повишат пенсионната възраст, защото новата реалност е хората да са активни и в по-напреднали години от доскоро обичайното.
Това са остарели нагласи от преди един век - и в момента виждаме на каква възраст е президентът на САЩ (73) и претенденти за поста му като Джо Байдън (76) и Бърни Сандърс (77), а прочутият инвеститор Уорън Бъфет е на 89 и не изглежда да има намерение да се оттегля от фонда си Berkshire Hathaway, допълва Бьоркъл.
Германия вярва, че Кристалина Георгиева ще оглави МВФ, въпреки че кандидатурата ѝ ще наложи промяна на правилата на фонда, заяви говорителка на финансовото министерство в Берлин, цитирана от "Ройтерс".
Твърде "френски" кандидат?
Но авторитетни издания като "Файненшъл таймс", "Блумбърг" и "Ройтерс" съобщиха през последните седмици, че тя не е била кандидатурата на Берлин, подкрепил бившия финансов министър и лидер на Еврогрупата. Холандецът Йерун Дейселблум стигна до финала с 44% от гласовете на страните членки. Испански медии също посочват, че в крайна сметка и Мадрид не е застанал зад Георгиева. Лондон не хареса бързането на френския финансов министър Брюно льо Мер да се избере кандидат на ЕС за шеф на МВФ и няколко издания твърдят, че финансовият министър Саджид Давид е гласувал "въздържал се".
От друга страна, Кристалина Георгиева се възприема като фаворит на президента Еманюел Макрон, който в рамките на няколко седмици успя да провали системата на водещите кандидати за председател на Европейската комисия и да прокара Урсула фон дер Лайен за поста, да наложи Кристин Лагард за избора на Европейския съвет за следващ управител на ЕЦБ и да събере в заключителните 12-часови телефонни консултации достатъчно гласове за българката. Преди това се твърдеше, че Париж стои зад обсъждането на Георгиева като евентуален наследник на Доналд Туск.
"Истината е, че няма готов и тестван европеец, приемлив за всички", каза европейски министър пред CNBC.
Това отчасти не е особено успокояващо за нея, тъй като битката в кулоарите на МВФ тепърва започва и отсега има твърдения, че тя няма да е лека. Изборът в началото на октомври се прави от 24-членния управителен съвет на МВФ, а не от 189-те страни - членки на фонда, а САЩ, които имат практическо вето върху решението, не дават категорични сигнали, че ще спазят неписания принцип европеец да оглави институцията.
Така всички, които се надяват да променят статуквото, надушват възможност, каквато нямаха през 2011 г. при избора на Лагард.
Кой може да се конкурира с нея
Формално, европейските страни ще спазват крайния си избор, но не е изключено Великобритания например негласно да лобира за управителя на централната банка Марк Карни. Той е с британски, ирландски и канадски паспорти и може изненадващо да се появи в играта, включително защото "има добри контакти в кабинетите на МВФ". Все още не изчезва от радарите и името на бившия финансов министър Джордж Озбърн.
Южноафриканският централен банкер Лесетя Кганяго може да се възползва от амбициите на Африка за по-значително представителство в световните институции, изтъквайки, че днешната икономическа и политическа реалност е много по-разнообразна спрямо времената, когато се ражда МВФ преди повече от седем десетилетия.
Агустин Карстенс - бившият управител на мексиканската централна банка и настоящ главен директор на Банката за международни разплащания, може отново да потърси подкрепа за своя кандидатура за най-високия пост в МВФ и дори се твърди, че вече е в такава кампания.
Азия и в частност Китай или Япония може да заявят претенция към това 12-ият управляващ директор на фонда вече да не е европеец, защото има по-квалифицирани азиатци от Георгиева. Сред имената, които посочват азиатски медии, са Харуко Курода от централната банка на Япония, Чин Йе Лайчин от Азиатската банка за възстановяване и инвестиции или Рагурав Раджан, бившият управител на Reserve Bank of India. Издания като "Саут чайна морнинг пост" напомнят, че промяната на правилото за възрастта на шефа на МВФ няма как да стане без съгласието на Азия, а то си има цена.
Заговори се също, че Обединените арабски емирства може да номинират Мохамед ел Ериан, бившия изпълнителен директор на инвестиционния фонд PIMCO и човек, добре познат в световните финансови столици.
Не е известно дали няма да се появи претендент, който досега е бил извън радара заради възрастовото ограничение. Станли Фишер например не бе допуснат преди 8 години, защото беше на 67 години, макар да е бивш управител на централната банка на Израел, бивш главен икономист на Световната банка. Вероятно по същата причина и 71-годишният Марио Драги, управителят на Европейската централна банка, не се появи сред обсъжданите имена.
Време на предизвикателства
Кандидатурата на Кристалина Георгиева идва в момент на нови предизвикателства пред ръководителя на МВФ.
Търговската и валутна война между САЩ и Китай, която избухна с нова сила през последните дни, създава ситуация, каквато в световната икономика не е имало от десетилетия. Лидерът на МВФ ще трябва да маневрира сред растящ протекционизъм по света и лидери, които предпочитат едноличните решения пред сложните и тромави процедури на институциите.
Българката може да се окаже начело на фонда в момент, когато светът навлиза в стагнация, а вероятно и в рецесия с поевтиняващи активи, свиващо се производство и инвестиции и почти изчерпани възможности на централните банки да реагират с понижаване на лихвите. Не намалява, а се увеличава изолирането чрез санкции на Русия, а страни като Турция, Аржентина и Венецуела се борят със сериозни вътрешни проблеми, създавани и от обикновен популизъм и национализъм.
За справяне с такава ситуация от ръководителя на МВФ се очаква да има международен авторитет, комбиниран с дипломатически талант, както и солидни познания и умения в икономиката, финансите и управлението.
"Понеже е работила в Световната банка, а не идва от национално правителство, тя без съмнение вече има перспективата на личност, която разбира нуждата да представляваш света и интересите на страните членки, а не само на определен район", казва пред "Ню Йорк таймс" за Кристалина Георгиева Марк Собел, бивш служител на американското министерство на финансите и настоящ съветник в Центъра за стратегически и международни изследвания във Вашингтон.